събота, 4 март 2017 г.

Леонардо да Винчи рисувал три пъти "Дамата с хермелина"

Френски учен откри, че прочутата картина на Леонардо да Винчи "Дамата с хермелина" има три версии. Досега се смяташе, че 500-годишната творба винаги е включвала животното. Инженер Паскал Кот установил, че художникът е нарисувал един портрет без хермелина и два с различни версии на кожата, съобщава Би Би Си.
"Дамата с хермелина" е портрет на Сесилия Галерани, млада жена в милански съд, която била любовница на Людовико Сфорца, херцог на Милано. Инженер Паскал Кот анализирал в продължение на три години картината, използвайки технология за отразяване на светлината. 
Експерти по творчеството на Да Винчи определиха новото откритие като "вълнуващо" и заявиха, че то повдига нови въпроси за историята на творбата. Смята се, че картината е била нарисувана между 1489 и 1490. Херцогът Людовико Сфорца е основен покровител на Леонардо през 18-те си години в града и е бил наричан Белия хермелин.
Кот, който е съосновател на компанията Lumiere Technology в Париж, създал нова техника, наречена метод за разширяване на слоя (LAM). Ученият работи като прожектира поредици от интензивна светлина върху картината. След това камера измерва отразяването на светлината и от тези измервания Кот успява да анализира и реконструира това, което се случва между слоевете на боята.
След откритието възникнаха нови теории за известния портрет, включително предположението, че художникът е въвел хермелина в картината като символ на любовника на Сесилия Галерани, след което е подсилил присъствието на животното, за да поласкае покровителя си. Според друга теория Галерани помолила художника да добави животното в картината, така че миланският съд да разбере за връзката й с херцога.
"LAM техниката ни дава възможност да обелим картината като лук, премествайки повърхността, за да видим какво става вътре и зад отделните слоеве на боята. Открихме, че Леонардо винаги променя мнението си. Това е човек, който се колебае – той изтрива неща, добавя други, променя решението си отново и отново", разказва Кот.
Картината принадлежи на фондация "Чарториски" и обикновено е изложена в Националния музей в Краков, Полша. В момента тя е окачена в близкия дворец Вавел, докато тече ремонтът на музея. /Би Би Си/

понеделник, 27 февруари 2017 г.

Големите в живописта рушат правилата


Големите в живописта рушат правилата: Бойко Колев е роден през 1968 г. в София. Той е един от малкото български художници, които работят в областта на хиперреализма. Авторът е известен и като майстор в изработката ...

сряда, 25 януари 2017 г.

Four ways of beginning a portrait by Ben Lustenhouwer

How to Draw a Pretty Face with Pencil

ПАБЛО ПИКАСО: 40 ВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ


Аз не търся, аз намирам.

*
Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

*

Всички се опитват да разберат живописта.Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?

*

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

*

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

*

Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.

*

Вкусът – това е враг на творчеството.

*

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

*

Когато нямам повече синьо, слагам червено.

*

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

*

Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.

*

Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.

*

Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.

*

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

*

Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

*

Ако искаш да запазиш прашеца по крилцата на пеперудата – не се докосвай до тях.

*

Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.

*

Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.

*

С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.

*

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

*

Не мога да търпя хора, които говорят за прекрасното. Какво е прекрасното? Трябва да се говори за проблемите в живописта!

*

За да рисуваш, ти трябва да затвориш очи и да пееш.

*

Искам да живея като беден човек с пари.

*

Няма нищо по-лошо от великолепно начало.

*

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

*

И сред хората копията са повече от оригиналите.

*

Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.

*

Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите!

*

Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.

*

Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

*

Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.

*

Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.

*

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

*

Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието.

*

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

*

Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?

*

Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.

*

Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.

*

Дайте ми музей, и аз ще го запълня.

*

Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?

четвъртък, 19 януари 2017 г.




Веднъж Тициан видял един от най-талантливите си ученици с отчаяна физиономия и го попитал защо е оклюмал.
- Чувствам се ужасно, мисля си, че съм некадърен като художник, и че просто съм си сбъркал професията. 
- Тези мисли колко често те връхлитат?
- Ами два или три пъти в годината.
- Идиот - отвърнал Тициан, - ти си един щастлив идиот... само два-три пъти в годината! А аз мисля така за себе си най-малко по пет-шест пъти - всеки ден!