сряда, 21 февруари 2018 г.

Видеооператорът Александър Филипов рисува като Микеланджело и Дали


Красиви икони, творби като на Микеланджело и Салвадор Дали
 създава в свободното си време видеооператорът Александър Филипов.
 Споделя, че рисуването го увлякло още като ученик, но никога не е
 мислил да става професионален художник, твори за удоволствие.
 В началото правел афиши и комикси. Истински по рисуването го
 запалил неговият приятел Милен Топалов, който сега живее в Лондон.
 Той го въвел в изкуството, споделил с него тайни, които са полезни на
 Филипов и до днес.

Първата си голяма картина видеооператорът създал през 2000 г. Тя била свързана с древната история, която също го увлича много и е посветена на Египет. Нарисувал я върху фазер, отнело му е 8 месеца. Трябва нещо да
 ме грабне, за да започна да го рисувам, категоричен е Сашо. После направил картина, която озаглавил “Пътешественик във времето”. Тя е своеобразен
 разказ за епохите, през които е преминал човекът. Историята започва от Атлантида и завършва в наши дни.

 Сашо нарисувал и император Октавиан,
 защото му било интересно да направи нещо в гръцки стил. За да усъвършенства рисунъка си, Сашо започнал да прави ескизи, те му помогнали да се
 усъвършенства.





Първата икона, която видеооператорът направил, била на св. Теодор Стратилат, копие на керамичната икона, изработена през Х век в Патлейнския манастир край Велики Преслав. После дошли и останалите икони. Започнал да ги рисува по свой метод.За разлика от много иконописци, които рисуват директно върху дърво, Филипов прави своите изображения върху платно на дъска. Другото,което отличава Сашо от останалите майстори на икони, които рисуват с темпера, е, че той ги рисува с маслени бои. Те придават на образа по-голяма дълбочина и наситеност, а темперната боя го прави по-постно, споделя самоукият художник,който до сега е направил 8 икони.

 Най-голямо предизвикателство за него като
 творец е направата на последната икона с образа на св. Александър Невски. Решил да се опита да пресъздаде образа на великия княз на Владимиро-Суздалското княжество, смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, защото в нея има много детайли, които са предизвикателство за него като творец. Сложността и детайлите ме  провокират, в тях е майсторството. Колкото е по-трудно, толкова ми е
 по-интересно, обяснява той. Иконите Филипов прави по снимки от интернет. Произведенията му отговарят на всички църковни канони. Но уточнява, че не ги прерисува едно към едно, защото иска да се усеща неговият отпечатък върху работата. Филипов иска да направи още 2-3 сложни икони, една от тях най-вероятно ще бъде на българския владетел Борис I. Обмисля да изографиса още светите равноапостоли Константин и Елена, които са изключително величествени в своите владетелски одежди. Такива творби се работят бавно. Повечето художници обичат да рисуват бързо, защото целта им е да продават, а не да създават изкуство. На мен наслада ми носи самата работа. Аз за това и трудно приемам поръчки, защото тогава трябва да се съобразявам със срокове, което не ми допада.
 Аз се опитвам да разбера как навремето са рисували гениите на Ренесанса, разкрива Филипов. Той допълва още, че когато се рисува бавно, картината има по-голяма трайност. Важно е да се изчака колкото е необходимо всеки пласт боя да изсъхне и едва след това да се нанесе следващият.

Александър Филипов не спира да експериментира и да провокира себе си. Сюрреализмът е направлението в изобразителното изкуство, което му носи най-голяма наслада. Причината е, че когато прави една такава картина, не трябва да пресъздаде нещо, което вижда, а това, което е в него – чувства, сънища, емоции. Има много повече послания, но и провокация в една такава творба. Искам да накарам хората да мислят, а не само да бъдат обикновени регистратори на това, което виждат, споделя той. До сега е направил една такава картина, която е нарекъл “Его и същност”. В нея пресъздава егото и същността с образи. В центъра е поставил символа “ин и ян”. Това всъщност е центърът, който ни липсва, а когато нямаме център, се лашкаме цял живот като махалото на Фуко от едната крайност към другата, докато намерим себе си. Само когато постигнем този баланс, можем да бъдем в мир със себе си, споделя Александър. Това е и причината да иска
 да се развива в областта на сюрреализма.

Последната творба на Филипов е намигване към себе си, но и към другите. На нея е изобразил себе си, но не в съвременни дрехи, а е облечен в такива от времето на Ренесанса, който харесва много. С одеждите му помогнали от великотърновския театър, снимал се и започнал да си прави автопортрет. Отнело му около три месеца, за да се нарисува. Не, че е сложно, но трябва
да чакаш. Иначе се получава разливане на боите, при което детайлите и сенките не могат да се получат, пояснява той. Следващата си картина Филипов мисли да посвети на Африка. Ще покаже колорита на континента в пълния му блясък с неговите темпераментни жители и омайваща природа. Самата картина ще бъде дълга и тясна.
Когато питаш какво е рисуването за него, видеооператорът веднага цитира
 любимия си Пикасо, който навремето е дал най-точния отговор на този въпрос – “Изкуството измива праха на ежедневието от душата”.
Весела КЪНЧЕВА,
сн. личен архив


сряда, 16 август 2017 г.

Готови ли сме за любовта?!...
Човек, който иска да вземе от вас, той не се интересува от вас. Може да се интересува донякъде, но само дотолкова, доколкото това го устройва него лично. Не сте важен вие като човек, като личност, не са важни вашите преживявания, мечти, начин на мислене...не е важно как се чувствате вие с него, а как се чувства той с вас. На него не му пречи, че вие възприемате нещата по съвсем друг начин, че имате твърде малко допирни точки, че за повечето неща бихте спорили, ако започнете да ги обсъждате...Важното е той да има убежище от самотата си. Да живееш сам е тежко, но да живееш с човек, с когото нямаш нищо общо, освен формално физическо присъствие, е още по- тежко...Така че помислете, преди да започнете да търсите! Какво всъщност търсите? Искате да дадете или да вземете?
Ако искате да вземете, кошничката ви ще остане празна. Никой не може да ви даде това, което сами отказвате на себе си. Човек търси, когато животът му е празен и не чувства любовта в себе си, любовта към всяко едно нещо...Такива повърхностни отношения водят до застой, спират развитието ви и един ден ще се почувствате разочаровани и предадени. Предадени от себе си, защото всеки сам взема решенията в живота си и пред себе си отговаря...
Когато един човек иска да даде, веднага си личи! По отношението, по интереса към вас, по търпението, съобразяването, по желанието да не наруши спокойствието ви, по желанието да направи деня ви по- хубав, а не по- лош...по уважението и самоуважението, които проявява...Той търси допирните точки, общите теми за разговор, намира начин да ви покаже отношението и заинтересоваността си...не бърза да изтъкне своето мнение, а може да ви изслуша спокойно и дори нищо да не каже...
Любовта е не единият да дава, а другият да взема, любовта е взаимно даване, отдаване един на друг. И тя е възможна между зрели хора, които могат да си говорят напълно открито, без притеснения, и които няма да се инатят, ако се окаже, че пътищата им вървят в различни посоки...
Така че на първо място, преди да започнете да създавате нови отношения, помислете си дали искате да вземете или да дадете. Хубаво е да сте наясно със себе си преди всяка връзка, за да можете да я изживеете осъзнато и ако тя приключи, да си тръгнете пълни и доволни от себе си...Ако не приключи, чудесно, значи сте си намерили точния човек! Но това може да разберете и предварително, ако чувате сърцето си и не отхвърляте разума! Кой има все още излишни емоции и време за връзки, които скоро ще свършат?! Нима толкова малко ценим себе си и другите, че да се лъжем взаимно?!
В самото изживяване на любовта няма място за сметки и равносметки, те се правят предварително! Събуди ли се сърцето, нямате контрол вече върху това, което се случва! Затова нека сърцето бъде чисто, преди да го отдадете на някого! И нека този някой е показал по всякакъв начин, че го иска и е готов за любовта...
Любовта не може да се планира, да се контролира, но ние трябва да сме готови да ни се случи...
Добро начало за любовта са честните и искрени отношения, а пък после- каквото се случи...
Веселина Иванова

събота, 4 март 2017 г.

Леонардо да Винчи рисувал три пъти "Дамата с хермелина"

Френски учен откри, че прочутата картина на Леонардо да Винчи "Дамата с хермелина" има три версии. Досега се смяташе, че 500-годишната творба винаги е включвала животното. Инженер Паскал Кот установил, че художникът е нарисувал един портрет без хермелина и два с различни версии на кожата, съобщава Би Би Си.
"Дамата с хермелина" е портрет на Сесилия Галерани, млада жена в милански съд, която била любовница на Людовико Сфорца, херцог на Милано. Инженер Паскал Кот анализирал в продължение на три години картината, използвайки технология за отразяване на светлината. 
Експерти по творчеството на Да Винчи определиха новото откритие като "вълнуващо" и заявиха, че то повдига нови въпроси за историята на творбата. Смята се, че картината е била нарисувана между 1489 и 1490. Херцогът Людовико Сфорца е основен покровител на Леонардо през 18-те си години в града и е бил наричан Белия хермелин.
Кот, който е съосновател на компанията Lumiere Technology в Париж, създал нова техника, наречена метод за разширяване на слоя (LAM). Ученият работи като прожектира поредици от интензивна светлина върху картината. След това камера измерва отразяването на светлината и от тези измервания Кот успява да анализира и реконструира това, което се случва между слоевете на боята.
След откритието възникнаха нови теории за известния портрет, включително предположението, че художникът е въвел хермелина в картината като символ на любовника на Сесилия Галерани, след което е подсилил присъствието на животното, за да поласкае покровителя си. Според друга теория Галерани помолила художника да добави животното в картината, така че миланският съд да разбере за връзката й с херцога.
"LAM техниката ни дава възможност да обелим картината като лук, премествайки повърхността, за да видим какво става вътре и зад отделните слоеве на боята. Открихме, че Леонардо винаги променя мнението си. Това е човек, който се колебае – той изтрива неща, добавя други, променя решението си отново и отново", разказва Кот.
Картината принадлежи на фондация "Чарториски" и обикновено е изложена в Националния музей в Краков, Полша. В момента тя е окачена в близкия дворец Вавел, докато тече ремонтът на музея. /Би Би Си/

понеделник, 27 февруари 2017 г.

Големите в живописта рушат правилата


Големите в живописта рушат правилата: Бойко Колев е роден през 1968 г. в София. Той е един от малкото български художници, които работят в областта на хиперреализма. Авторът е известен и като майстор в изработката ...