сряда, 25 януари 2017 г.

Four ways of beginning a portrait by Ben Lustenhouwer

How to Draw a Pretty Face with Pencil

ПАБЛО ПИКАСО: 40 ВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ


Аз не търся, аз намирам.

*
Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

*

Всички се опитват да разберат живописта.Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?

*

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

*

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

*

Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.

*

Вкусът – това е враг на творчеството.

*

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

*

Когато нямам повече синьо, слагам червено.

*

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

*

Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.

*

Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.

*

Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.

*

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

*

Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

*

Ако искаш да запазиш прашеца по крилцата на пеперудата – не се докосвай до тях.

*

Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.

*

Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.

*

С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.

*

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

*

Не мога да търпя хора, които говорят за прекрасното. Какво е прекрасното? Трябва да се говори за проблемите в живописта!

*

За да рисуваш, ти трябва да затвориш очи и да пееш.

*

Искам да живея като беден човек с пари.

*

Няма нищо по-лошо от великолепно начало.

*

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

*

И сред хората копията са повече от оригиналите.

*

Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.

*

Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите!

*

Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.

*

Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

*

Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.

*

Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.

*

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

*

Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието.

*

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

*

Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?

*

Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.

*

Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.

*

Дайте ми музей, и аз ще го запълня.

*

Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?

четвъртък, 19 януари 2017 г.




Веднъж Тициан видял един от най-талантливите си ученици с отчаяна физиономия и го попитал защо е оклюмал.
- Чувствам се ужасно, мисля си, че съм некадърен като художник, и че просто съм си сбъркал професията. 
- Тези мисли колко често те връхлитат?
- Ами два или три пъти в годината.
- Идиот - отвърнал Тициан, - ти си един щастлив идиот... само два-три пъти в годината! А аз мисля така за себе си най-малко по пет-шест пъти - всеки ден!

1948 г. Художествената академия. По коридора има окачени картини на абсолвенти - дипломните им работи. Студентите очакват " присъдите" от проф. Илия Бешков. Той минава от картина на картина. Гледа мълчаливо. Не коментира нищо. Само от време на време приближава някоя картина съвсем близо и лекичко духва в нея, като в заскрежено стъкло : Ху-у-у-у... Един, втори, трети път. Всички мълчат, но един от студентите не издържа и пита: 
- Професоре, защо духате?
- Защо ли? - маестрото посочва една от картините и казва:
- Погледнете хубаво! Вижте тази картина, дето духнах! Композиция има ли? - Има! Перспектива има ли? - Има! Сюжет има ли? - Има! Колорит има ли? -Има. Да... всичко си има...ама душа няма! Затова им духам, поне малко душа да им дам! 

събота, 22 октомври 2016 г.

Как да срещнем другия? Лечителната сила на емпатията, безусловното приемане и автентичното присъствие


“Емпатията означава временно да живееш друг живот, деликатно да пребиваваш в живота на другия без да го оценяваш или осъждаш”

Живеем във време, в което имаме на разположение много комуникационни канали, а все по-често се чувстваме самотни, неразбрани и нечути. Неслучени. В срещата с другите.

Как да бъдем по-способни да се свързваме с другите? Отговор на този въпрос ни дава един от най-влиятелните психолози на нашето време – Карл Роджърс. (1902-1987) .Той е създател на един от най-ефективните и до днес  подходи в психотерапевтичното пространство – клиентоцентрираната терапия.

Нека се потопим за малко в неговия свят и да се опитаме да чуем в тишината на мислите си някои от отговорите, които той ни дава. Кълбото на три нишки опасва света на Карл Роджърс и те са емпатията, безусловното позитивно приемане на другия и автентичността в присъствието.

Емпатията е душата на личностно-центрирания подход на Карл Роджърс. Способността за емпатично взаимодействиие прави междуличностните отношения цветни и споделени.  Прояви на емпатия  наблюдаваме още в ранните етапи на човешкото развитие. Поведението на новороденото, което заплаква в отговор на силния плач на друго новородено от съседно креватче в родилния дом, са едни  от първите видове на емпатийно реагиране. Тогато детето всъщност още не е способно да отдиференцира своето емоционално състояние от това на друг човек.  Способността за емпатия може да лекува и най-наранената човешка душа :“Емпатията е целителна сама по себе си. Тя е едно от най-мощните терапевтични средства, което освобождава, утвърждава и връща усещането за принадлежност към човешкия род, дори у най-изплашените клиенти.”.

Какво означава да бъдеш емпатичен спрямо друго човешко същество е един от въпросите, които вълнуват Роджерс по време на целия му живот? То е като на момент да се откажеш. От собствената си идентичност и да си позволиш да се гмурнеш в света на другия.

“Да си в състояние на емпатия означава да възприемаш вътрешния вят на другия точно със запазване на емоционалните и смисловите отенъци. Като че ли ставаш този друг, но без да губиш усещането “като че ли”. Усещаш радостта или болката на другия, така както той ги усеща.. “ ( Rogers, 1975).

Какви са механизмите чрез които можем да покажем емпатия на другия, така, че той да се почувства приет? И не на последно място чут. Защото все по-често  оставаме “загубени в превода”, сякаш крещим срещу вятъра и думите се връщат обратно при нас недокоснати. Роджърс ни дава безценни съвети за това как да се опитваме да слушаме другия. Силата на перифразата.  И не само. “Слушайте емпатично и отразявайте казаното, поставете се в ролята на огледало. Какво прави огледалото? То не осъжда. То не дава съвети. То просто отразява. Процесът на отразяване е лесно усвоим, просто трябва да повторим със собствени думи това, което другият казва и чувства. Фрази за отразяване, които можем да използваме, когато практикуваме емпатично слушане: «Доколкото разбирам, ти чувстваш, че….»; «Виждам, че ти се чувстваш….»; «Значи, това което ми казваш, е ….» ; «Това, което разбрах, е …..» и т.н.”

Освен да чуваме другия, ако искаме да го срещнем много важно  е умението да го  следваме емпатично. Да го следваме по течението в мислите и чувствата му без  страх, че ще се изгубим в него.

“Най – многото, което можем да дадем на другия човек( не най-малкото, а най-многото) , е желанието да бъдем с него, в неговите чувства, като отделна и неповторима личност(Rogers, 1980).

Безусловното позитивно приемане е втората водеща нишка в света на Карл Роджърс. Можем да го осмислим през двата ключови елемента -“ безусловно” или приемане на човека без условия и даване на оценки и “позитивно приемане” или отношения на зачитане и уважение.

Толкова често в нас ехтят думите на дадени отдавна оценки , които и до сега задръстват несъзнаваните потоци в душите ни. Ти си…….и хилядите изброявания, които носим в ядрото на собстената си идентичност и досега.

“Аз не вярвам, че външната оценка е част от помагащите отношения”

Затова бих искал да създам отношения, в които аз даже вътрешно никога да не оценявам другия човек “( Rogers,1961).

Как да приемаме безусловно друго човешко създание. Не е ли майката единствената фигура, която е способна да ни даде това?

Роджърс осмисля безусловното приемане като зачитане или признаване на възможността на другия да бъде различен, дори тогава, когато това не ни харесва.  И даже мъничко ни плаши различието? И често се опитваме да го подчиним :

“В действителност всеки човек е като отделен остров и той може да построи мост към другите, ако преди всичко бъде себе си, ако му позволим да бъде себе си”( Rogers, 1961).

Чрез безусловното приемане можем да се върнем към себе си. Като след дълго пътуване, да се  почувстваме отново споделени и приети. Както някога в прегръдките на мама. Човек е хиляди неща, които чакат да бъдат разкрити. Трябва само да му дадем правото да бъде безкраен в нас. Без да го затваряме в надписани кутийки със старателно изрязани етикети.

„Когато усетя, че ме приемаш напълно, тогава — и само тогава — мога да ти покажа най-нежното си аз  , най-крехкото си аз, най-любовното си аз и най-вече — само тогава — мога да ти покажа най-уязвимото си аз “

Автентичното присъствие е  последната нишка в света на Роджърс която ще проследим заедно.Да присъстваш автентично е в теб да има съответствие между преживяното и осъзнатото и между осъзнаваното и изрязяваното и  комуникираното Да бъдеш безкрайно искрен при срещата. Автентичното присъствие помага на клиента да се довери на консултанта и на процеса. Важно е клиентът да е сигурен, че консултантът няма за цел да го манипулира и така може да е свободен в споделянето си.

Да срещнеш другия. Да му позволиш да бъде. Да го чуеш . Да го приемеш  различен. И така да го утвърдиш като уникално човешко създание.

Един проект на  който си заслужава да дадем шанс. Ще завърша нашето кратко пътешествие с думите на Роджърс, които някога ме вдъхновиха да уча психология:

“Като че ли моята вътрешна душа, е излязла навън и е докоснала душата на другия. Отношенията ни надхвърлят това, което е всеки един от нас представлява по отделно и стават част от нещо по-голямо. Поражда се дълбинно израстване, изцеление и енергия”