неделя, 19 юни 2011 г.

Огюст Роден

"Изкуството е освен това великолепен урок за искреност. Истинският художник изразява винаги това, което мисли, с риск да се сблъска с всички установени предразсъдъци."
Импресионизмът съживява не само живописта, а и скулптурата. Роден преформулира скулптурата по същото време, когато Моне и Мане коренно променят живописта. Неговият метод на работа няма за цел да улови загадъчни оптически ефекти, а да наблегне върху процеса на "развитие" – чудото на неодушевената материя, добиваща живот в ръцете на твореца.
Ражда се на 12 ноември 1840 г. в Париж. От 1854 учи  в училище за рисуване и математика, а след това продължава обучението си при Антоан Бари.
Това, което творецът постига в склуптурата, може да се види още в първото му произведение - "Мъжът със счупения нос" (1864 г.), което се опитва да покаже в парижкия Салон. Отхвърлено е поради факта, че не се вписва в нито една установена категория на скулптурата.
За него той казва: "Тази маска предопределя цялата ми бъдеща работа". Роден е първият, който превръща "незавършеността" в естетически принцип. "Мъжът със счупения нос" не е бюст, а глава, "отчупена" при врата. Откривайки независимостта на отделния фрагмент, Роден освобождава скулптурата от механичния натурализъм, така както Мане спасява живописта от фотографския реализъм.
След като не го приемат в Школата за изящни изкуства, той започва да работи в работилницата на Алберт Кари-Бельоз. На 35 години Роден заминава за Италия да изучава изкуството на знаменития художник Микеланджело.
Признание получава, когато държавата откупува две негови статуи — "Йоан Кръстител" (1878) и "Крачещият мъж" (1877).
През 1880г. му възлагат последната значителна работа, входа на Академията за декоративни изкуства в Париж. Роден разработва амбициозен ансамбъл "Портите на ада", който остава незавършен, вдъхновен от "Ад" на Данте, както и стихосбирката на Бодлер "Цветя на злото".
Общото между произведенията е трагичният поглед върху човешкото състояние: престъпни страсти, желание, незадоволимо и тук и в отвъдното, напразната надежда за щастие.
"Портите на ада" служи като рамка на безбройните малки детайли, които се превръщат в самостоятелни творби.
Най-известна е "Мислителят". Роден отказва да му даде конкретно име. Кой е Мислителят? В контекста на "Портите на ада" първоначално се възприема като обобщен образ на Данте. Отчасти това е Адам, отчасти Прометей, и отчасти звярът, който се крие в плътските страсти. Той се причислява и към акцията в отговор на идеалните тела на Микеланджело. В този нов образ на мъжа формата и значението са обединени.
За разлика от Микеланджело, Роден по инстинкт е скулптор, а не ваятел. Въпреки това съществуват не малко статуи, изваяни от неговата ръка. Сред най-изящните е "Целувката".
Влюбените излизат от основата и все пак остават в нея, което символизира тяхната земна страст. Контрастът на повърхностите акцентира върху чувствената мекота на телата.
Паметникът на Балзак (1897г.) е последното, както и най-любимо и противоречиво творение на Роден. Скулптурата е отхвърлена от асоциацията на писателите, която я поръчва и остава в гипс дълги години. Статуята е по-голяма от естествен ръст, физически и духовно: тя притежава невероятно присъствие. Гениалният мъж се издига над тълпата и споделя "върховната егоцентричност на боговете".
Роден прави портретни глави на Лоран и Пюви дьо Шаван, на Балзак и Юго, както и множество монументални скулптури като "Гражданите на Кале".
Роден дава работа на различни свои помощници по време на своята кариера. Една от тях е Камий Клодел. Тя влиза в ателието му 19 годишна, а през следващото десетилетие е негов художествен сътрудник и любовница.
В наши дни е призната за важен художник на своето време. Двамата се разделят окончателно през 1898 г., след което Клодел заболява психически. Той умира на 17 ноември в дома си в Мьодон недалеч от Париж.
Роден завещава своите произведения на френския народ. Скулптурите, рисунките и личните му колекции са изложени в музея, създаден във "Вила на брилянтите" в Мьодон, Мозея на Роден в Париж, Музея д'Орсе (Париж), а така също и в музея на Роден във Филаделфия и др.
Библиотеката разполага с графични албуми и книги за живота и творчеството на Огюст Роден, които са на ваше разположение в отдел "Изкуство".

Дон Диего Веласкес - "портрет на папа Инокентий X"

През 1648 г. Диего Веласкес за втори път посещава Ватикана и рисува знаменития портрет на папа Инокентий Х:
Папа Инокентий Х се обявява против Вестфалския мир, който слага край на Тридесетгодишната война по най-лошия за Курията начин - ограничава участнието на папството в управлението на световните дела.
По това време бившият лорд-канцлер на Англия сър Френсис Бейкън вече е покойник, така и не успял да получи пълна реабилитация - през 1621 г. бива обвинен за подкуп и затворен в Тауър. По-късно Джеймс І помилва Бейкън, но не го връща на служба. И в този "безработен" период Френсис Бейкън написва едни от най-известните си творби: De augmentis scientiarum и Novum Organum, както и утопичния роман "Новата Атлантида".
Триста години след смъртта му неговият потомък, също Френсис Бейкън, заминава за Берлин и Париж и започва кариерата си на художник. След още двадесет години рисува серия "подготвителни" портрети преди да сътвори "своя" папа Инокентий Х - истеричен терор, както го определят изкуствоведите.

Доменико Теотокуполос "Ел Греко" - "Поклонение към Името Христово"

Когато италианците довели гостуващия в Рим испански художник от гръцки произход (от о-в Крит), наричан "Ел Греко" в Сикстинската Капела, останали доста раздразнени от факта, че той изобщо не се впечатлил от титаничната стенопис на Микеланджело. "Какво, не ти ли харесва?" го попитали те. "Ами не особено." - отвърнал им гъркът. "Защо?" - продължавали да недоумяват италианците. "Защото това не е живопис, а нарисувани скулптури." - отговорил Ел Греко. "Ами ти като знаеш толкова, кой мислиш че може да го нарисува по-добре?" - вече бесни попитали те. "Аз." - казал Ел Греко. И не излъгал.