понеделник, 15 февруари 2016 г.

Мисли на видни творци


И появяваш се на този свят, окървавен, разбит, във синини, но жив.
И ще ти кажат, че сега си на планетата, наречена Земя.
Ще ти дадат и име. Името на някой друг.
И ще те учат на това, какво е истина за тях.
Ще говориш език, който сам не си избрал.
Ще те научат на семейни вярвания, ценности и поведение.
(Но не приемай всичко, това е само тяхна версия за истина.)
Ще те хвалят или обвиняват. И ще те подкрепят или не.
Ще ти дават подаръци или ще ти ги отнемат.
Ще ти казват, че грешиш, че си лош, егоистичен, зъл.
Ще ти казват, че си най-добрият, гений и спасител.
Не позволявай да те заблудят със име, с преценка - хубава или лоша.
Ти си жив. Не могат да те удържат и контролират. Ни да те опишат с думи.
Ще обичаш и ще губиш любовта. И твоето сърце разбивано ще бъде, често.
Ще се опияняваш от екстаз и ще потъваш в меланхолия.
Любими твои хора ще умират. Ще се съмняваш в своята реалност.
Понякога ще усещаш, че не можеш повече. Но ще продължаваш.
Ще се чудиш за смисъла на живота си. Ще намираш смисъл, ще го губиш.
Ще играеш роли, ще ги сменяш. Ще се доверяваш и ще те предават.
Или няма да се предадеш. Или ще си на колене.
Ще ставаш. Ще падаш. И ще ставаш отново. Но ще продължаваш.
Ще опиташ от всичко в живота - и от черното, и от бялото.
Животът цял през тебе ще тече – и радостта, и мъката, и скуката, и вдъхновението, увереността и съмнението,
грандиозният възторг и ужасът на бездната.
Ще се докосваш до другите и те ще те докосват.
Ще танцуваш, ще пееш, ще бъдеш съкрушен от отчаяние.
И ще ридаеш, ще се смееш, потъвайки в магията на тайнството.
И когато дойде краят, ще извикаш:
Живях!
Живях!


Джеф фостър



И много да изпишеш – няма смисъл.
Човек се е научил да забравя,
каквото го е спряло върху листа.
Но ти пиши. Каквото и да става.
И много да говориш – ще изчезне
сред хорското безмълвие и врява.
Спасение са думите. И бездна.
Но говори. Каквото и да става.
И много да си мислил – полза няма -
не всичко само с разум се решава.
Ала сърцето е наивно и се мами,
та…помисли. Каквото и да става.
И много да си вярвал – ще те лъжат,
дори да те ласкаят с чест и слава.
Към раните ти тръни да превържат,
ти вярвай пак. Каквото и да става.
И много да обичаш – ще нагарча,
че всяка сладост с времето презрява.
Но ти обичай – въпреки, макар, че -
със всеки дъх. Каквото и да става.
Иван Иванов




Богат е животът, преизобилен и пълен. Или най-малкото си мислиш така, докато не се появи някой, благодарение на когото разбираш какво ти е липсвало през цялото време. Подобно на огледало, в което се оглежда не онова, което го има, а онова, което липсва, този човек ти показва пустотата в душата ти — пустота, която упорито си отказвал да видиш. Той може да е любим, приятел или духовен учител. Понякога дете, за което се грижиш. Най-важното е да намериш душа, която да допълва твоята. Всички пророци дават все един и същ съвет: намери онзи, който да ти бъде огледало! 



"Представяш ли си какъв би бил животът,
ако чувстваш болката, която причиняваш?
Светът щеше да е съвсем друг..."
Крикор Азарян









Много е трудно, човек да е безразличен към ритници от хора, на които е дал обувки!
Мариус Куркински









„Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко."
Чарлз Буковски







"Мечта, която мечтаеш сам е мечта. Мечта, която мечтаете заедно е реалност."
Джон Ленън













  "Когато започнеш да се вглеждаш в себе си и около себе си, с изненада ще установиш, че независимо от големия брой хора, които познаваш, огромната част от тях не "общуват", те само "контактуват" на едно повърхностно ниво... В тази повърхностност трудно ще откриеш искреност и дълбочина, защото болшинството контакти са подчинени на идеята за лична изгода, обмяна на клюки или оплаквания, които могат да създават фалшиво самочувствие: "Е, аз съм по-добре от тях" - или нещо друго, но все в този дух. Това не обогатява Духа на човека, а само дава храна на егоизма му.
Истинското общуване не може да се изиграе, то се усеща. Истинското общуване е плод на обич на едно същество към друго. Там няма интереси - има любов. Както и обратното: има ли някакъв интерес- не търси любов!".
Христо Илиев




"Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.
И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното."
Ромен Гари



" Ние разчитаме на хората, които познаваме като такива и трудно приемаме промяната им, въпреки, че и ние се променяме. Ето, в този смисъл, приятелството е нещо доста опасно. Ще можеш ли да приемеш промяната в другия такъв, какъвто ти го знаеш като приятел, ще признаеш ли това негово развитие, тази негова промяна...разбирате ли колко е деликатна работата". 
"Никога не съм се взимал на сериозно. Това ме е предпазвало от маниакалност. Защото знам, че участвам в една игра. Има смисъл да живееш само, ако си верен на себе си. Ако успееш да не погребеш детето в себе си. Вземете което и да е дете. Вижте му очите! Вижте му израза! А вземете хората на 50 - 60 години и вижте колко са различни! Как? Къде е отишла тази светлина, която излъчват децата? Едва със старостта в някои хора този поглед се връща. Защото не са забравили кои са. Останали са верни на себе си. Дълбоко съм убеден, че има съвест. И тя е детето, което пищи в нас."
проф. Крикор Азарян



Ще те критикуват винаги. Ще говорят лоши неща за теб и ще бъде трудно да срещнеш някого, комуто ще се харесаш такъв, какъвто си!
Така че, живей! Прави всичко, което ти подсказва сърцето. Животът е като едно театрално произведение, което няма начални репетиции.
Пей, танцувай, смей се и живей интензивно всеки ден от твоя живот, преди представлението да е свършило без аплаузи..!"
Чарли Чаплин








"Много хора са толкова бедни, че всичко което имат е само пари, известност и власт".
Боб Марли









Един цитат от нета, който може да ви накара да се замислите:
" ОТКРИТОТО СЪСТОЯНИЕ
От известно време забелязвам, че ми е приятно да общувам само с хора, които са естествени – хора, при които външното поведение съответства на подсъзнателното състояние.
Те могат да са тъжни, нещастни, щастливи, самоуверени или неуверени – емоционалното им състояние е без значение. Но тогава аз усещам хармония и благоразположение. Мога да се радвам с тях или да заплача с тях, имам желание да им помогна, ако имат нужда.
Започнах да усещам непоносимост към хора, които не са в такава хармония. Чувствам се така, сякаш другият човек ме лъже или е пиян – желанието ми е да прекратя връзката с него възможно най-бързо. Виждам, че хората не го осъзнават, и въпреки това е ужасно неприятно – защото всъщност истинско общуване липсва.
Това състояние е много характерно за хората, които четат книги за позитивно мислене и любов към себе си – защото те съзнателно си налагат образ, който не съответства на вътрешното им състояние. Те говорят едно, а езикът на тялото и постъпките им казват друго – защото могат да контролират само съзнателните си процеси. А 95% от нформацията се предава несъзнателно.
Може би затова е толкова изнервящо „общуването” с тези хора – общуване на дълбоко ниво, истинско общуване липсва. Широка усмивка в съчетание с празен поглед създава гротескно усещане."




"Всеки човек (мъж или жена) има нужда от огледалото на любовта, в която да огледа своите човешки добродетели и недостатъци. Едни хора се отказват от това огледало, защото образът за нас, който то ни дава, понякога не е много приятен за гледане и много се разминава от нашите илюзии за самите нас. Затова много хора предпочитат днес да заместят любовта и близкото духовно и физическо общуване помежду си с трупане на пари, пиене, пътуване, безгрижен, но и безцелен живот. Причината за това бягство от общуването е СТРАХА не толкова от другия човек, а страхът от това, да не се окаже, че съм недостоен/йна и глупав/а, страхът да не се разочаровам от самия себе си."
д-р Стефан Кузев