Готови ли сме за любовта?!...

Човек, който иска да вземе от вас, той не се интересува от вас. Може да се интересува донякъде, но само дотолкова, доколкото това го устройва него лично. Не сте важен вие като човек, като личност, не са важни вашите преживявания, мечти, начин на мислене...не е важно как се чувствате вие с него, а как се чувства той с вас. На него не му пречи, че вие възприемате нещата по съвсем друг начин, че имате твърде малко допирни точки, че за повечето неща бихте спорили, ако започнете да ги обсъждате...Важното е той да има убежище от самотата си. Да живееш сам е тежко, но да живееш с човек, с когото нямаш нищо общо, освен формално физическо присъствие, е още по- тежко...Така че помислете, преди да започнете да търсите! Какво всъщност търсите? Искате да дадете или да вземете?
Ако искате да вземете, кошничката ви ще остане празна. Никой не може да ви даде това, което сами отказвате на себе си. Човек търси, когато животът му е празен и не чувства любовта в себе си, любовта към всяко едно нещо...Такива повърхностни отношения водят до застой, спират развитието ви и един ден ще се почувствате разочаровани и предадени. Предадени от себе си, защото всеки сам взема решенията в живота си и пред себе си отговаря...
Когато един човек иска да даде, веднага си личи! По отношението, по интереса към вас, по търпението, съобразяването, по желанието да не наруши спокойствието ви, по желанието да направи деня ви по- хубав, а не по- лош...по уважението и самоуважението, които проявява...Той търси допирните точки, общите теми за разговор, намира начин да ви покаже отношението и заинтересоваността си...не бърза да изтъкне своето мнение, а може да ви изслуша спокойно и дори нищо да не каже...
Любовта е не единият да дава, а другият да взема, любовта е взаимно даване, отдаване един на друг. И тя е възможна между зрели хора, които могат да си говорят напълно открито, без притеснения, и които няма да се инатят, ако се окаже, че пътищата им вървят в различни посоки...
Така че на първо място, преди да започнете да създавате нови отношения, помислете си дали искате да вземете или да дадете. Хубаво е да сте наясно със себе си преди всяка връзка, за да можете да я изживеете осъзнато и ако тя приключи, да си тръгнете пълни и доволни от себе си...Ако не приключи, чудесно, значи сте си намерили точния човек! Но това може да разберете и предварително, ако чувате сърцето си и не отхвърляте разума! Кой има все още излишни емоции и време за връзки, които скоро ще свършат?! Нима толкова малко ценим себе си и другите, че да се лъжем взаимно?!
В самото изживяване на любовта няма място за сметки и равносметки, те се правят предварително! Събуди ли се сърцето, нямате контрол вече върху това, което се случва! Затова нека сърцето бъде чисто, преди да го отдадете на някого! И нека този някой е показал по всякакъв начин, че го иска и е готов за любовта...
Любовта не може да се планира, да се контролира, но ние трябва да сме готови да ни се случи...
Добро начало за любовта са честните и искрени отношения, а пък после- каквото се случи...

Веселина Иванова

Art Oil painting pretty girl portrait on canvas

Леонардо да Винчи рисувал три пъти "Дамата с хермелина"

Френски учен откри, че прочутата картина на Леонардо да Винчи "Дамата с хермелина" има три версии. Досега се смяташе, че 500-годишната творба винаги е включвала животното. Инженер Паскал Кот установил, че художникът е нарисувал един портрет без хермелина и два с различни версии на кожата, съобщава Би Би Си.
"Дамата с хермелина" е портрет на Сесилия Галерани, млада жена в милански съд, която била любовница на Людовико Сфорца, херцог на Милано. Инженер Паскал Кот анализирал в продължение на три години картината, използвайки технология за отразяване на светлината. 
Експерти по творчеството на Да Винчи определиха новото откритие като "вълнуващо" и заявиха, че то повдига нови въпроси за историята на творбата. Смята се, че картината е била нарисувана между 1489 и 1490. Херцогът Людовико Сфорца е основен покровител на Леонардо през 18-те си години в града и е бил наричан Белия хермелин.
Кот, който е съосновател на компанията Lumiere Technology в Париж, създал нова техника, наречена метод за разширяване на слоя (LAM). Ученият работи като прожектира поредици от интензивна светлина върху картината. След това камера измерва отразяването на светлината и от тези измервания Кот успява да анализира и реконструира това, което се случва между слоевете на боята.
След откритието възникнаха нови теории за известния портрет, включително предположението, че художникът е въвел хермелина в картината като символ на любовника на Сесилия Галерани, след което е подсилил присъствието на животното, за да поласкае покровителя си. Според друга теория Галерани помолила художника да добави животното в картината, така че миланският съд да разбере за връзката й с херцога.
"LAM техниката ни дава възможност да обелим картината като лук, премествайки повърхността, за да видим какво става вътре и зад отделните слоеве на боята. Открихме, че Леонардо винаги променя мнението си. Това е човек, който се колебае – той изтрива неща, добавя други, променя решението си отново и отново", разказва Кот.
Картината принадлежи на фондация "Чарториски" и обикновено е изложена в Националния музей в Краков, Полша. В момента тя е окачена в близкия дворец Вавел, докато тече ремонтът на музея. /Би Би Си/

Големите в живописта рушат правилата

Големите в живописта рушат правилата: Бойко Колев е роден през 1968 г. в София. Той е един от малкото български художници, които работят в областта на хиперреализма. Авторът е известен и като майстор в изработката ...

Painting Hair by Thomas Baker

Four ways of beginning a portrait by Ben Lustenhouwer

How to Draw a Pretty Face with Pencil

ПАБЛО ПИКАСО: 40 ВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

Аз не търся, аз намирам.

*

Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

*

Всички се опитват да разберат живописта.Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?

*

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

*

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

*

Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.

*

Вкусът – това е враг на творчеството.

*

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

*

Когато нямам повече синьо, слагам червено.

*

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

*

Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.

*

Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.

*

Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.

*

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

*

Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

*

Ако искаш да запазиш прашеца по крилцата на пеперудата – не се докосвай до тях.

*

Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.

*

Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.

*

С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.

*

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

*

Не мога да търпя хора, които говорят за прекрасното. Какво е прекрасното? Трябва да се говори за проблемите в живописта!

*

За да рисуваш, ти трябва да затвориш очи и да пееш.

*

Искам да живея като беден човек с пари.

*

Няма нищо по-лошо от великолепно начало.

*

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

*

И сред хората копията са повече от оригиналите.

*

Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.

*

Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите!

*

Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.

*

Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

*

Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.

*

Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.

*

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

*

Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието.

*

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

*

Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?

*

Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.

*

Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.

*

Дайте ми музей, и аз ще го запълня.

*

Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?

Веднъж Тициан видял един от най-талантливите си ученици с отчаяна физиономия и го попитал защо е оклюмал.
- Чувствам се ужасно, мисля си, че съм некадърен като художник, и че просто съм си сбъркал професията. 
- Тези мисли колко често те връхлитат?
- Ами два или три пъти в годината.
- Идиот - отвърнал Тициан, - ти си един щастлив идиот... само два-три пъти в годината! А аз мисля така за себе си най-малко по пет-шест пъти - всеки ден!

1948 г. Художествената академия. По коридора има окачени картини на абсолвенти - дипломните им работи. Студентите очакват " присъдите" от проф. Илия Бешков. Той минава от картина на картина. Гледа мълчаливо. Не коментира нищо. Само от време на време приближава някоя картина съвсем близо и лекичко духва в нея, като в заскрежено стъкло : Ху-у-у-у... Един, втори, трети път. Всички мълчат, но един от студентите не издържа и пита: 
- Професоре, защо духате?
- Защо ли? - маестрото посочва една от картините и казва:
- Погледнете хубаво! Вижте тази картина, дето духнах! Композиция има ли? - Има! Перспектива има ли? - Има! Сюжет има ли? - Има! Колорит има ли? -Има. Да... всичко си има...ама душа няма! Затова им духам, поне малко душа да им дам!