Изкуство ще рече да проникнеш в един свят по-висш, по-съвършен от този
на обикновения делничен живот, да възприемеш нещо от него и така
майсторски да го свалиш долу, т.е. да го облечеш в една такава форма,
достъпна за останалите хора, които образуват масата, че те, като слушат
или гледат произведението на изкуството, да се почувствуват сякаш и те
издигнати в този по-възвишен мир, където техните радости и техните
скърби добиват по-друг смисъл и цена.
Изкуство е само онова изкуство, което издига и облагородява човека.
Премахнете ли на изкуството неговата морална подкладка, то ще се изроди и
ще добие една от многото свои извратени и неправилни прояви, които
наблюдаваме напоследък в наши дни.
Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, той не е имал
предвид красотата така, както тя се разбира в обикновения смисъл на
думата; той не е искал да каже, че красотата, която срещаме по улици и
мегдани, красотата, за която всеки може да говори и да я описва, ще
спаси света. О, не! Ще спаси света оная красота, която е качество на
живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на
творчески екстаз.
Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до
този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят
щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена.
Този свят е Царството Божие, което трябва да се свали един ден на
земята. И хората на изкуството, на истинското изкуство, това и вършат.
Ден след ден, чрез своите произведения, те ни дават последователно
възможност да проникваме по-често в този възвишен свят и да се поучим на
много хубави неща от там. Ако засега имаме отделни личности, издигнати
по дух и душа, ум и сърце, които проникват в този свят, за в бъдеще
всеки един човек ще има повече или по-малко достъп до него. Всеки един
ще бъде до известна степен художник, поет и музикант.
Художество, поезия и музика, това са трите разклонения на едно и също
дърво - изкуството, те се определят от заложбите, средствата, с които
разполага човекът на изкуството, за да изрази своите постижения. Това са
само три начина, по които творецът споделя своите преживявания с
останалите хора, това са три врати, които ни водят към този по-висш мир.
Когато вдъхновеният творец, изпадналият в творчески екстаз артист, се
озове в този чуден и приказен свят на светлина, хармония и радост, той
се изпълва с чувства, усети и идеи, които са чужди на обикновените хора,
които и сам той не е имал, преди да бъде осенен от творческото
вдъхновение. Потопен в тая нова среда, той блаженствува. Тогава той не
мисли нито за рими, нито за бои, нито за тонове: той живее това ново
положение. Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял,
на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и
околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката
и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви
образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа
сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери.
Изкуството не се твори от човека. То съществува някъде си цялостно и
съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени
личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което
обикновено наричаме изкуство. То си е от край време съвършено и, когато
се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме
по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и
история на творческия процес, който се изменя според развоя на
специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните
личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата
земя.
В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в
него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него
един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа.
Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един
или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество
отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия
няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови
служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат
в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества.
Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с
които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и
консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да
композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане
художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от
багри и форми е художество.
Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на
една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди
същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в
които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен
израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което
наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с
тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас. Ето защо
поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там
.да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги
не напуска чувството на скромност. Че те не са тия, които творят и
създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да
послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина,
хармония и красота. Не са редки случаите, когато тия щастливци по земята
биват канени само да присъствуват на богатата трапеза на своите гении и
там прекарват с часове в небивал екстаз и творческо вдъхновение и все
пак да не им е позволено да дадат конкретен израз на това, що окото им е
видяло и ухото им е чуло. Те се преизпълват с чудни емоции и идеи,
душата им блаженствува в неземната красота и хармония, но опитат ли се
да изнесат нещо навън, да го направят достояние на масата, всичко се
разтапя и неусетно се използва и от най-майсторските ръце.
Човекът на изкуството може често да прониква в този чуден свят, ако
спазва известни условия, но обикновеният човек - никога. За последния
няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като
съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една
картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища
за проникване в света на изкуството. Но когато човек дълго време
съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него
се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще
заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един
направо Божествената хармония, светлина и красота.
Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един
музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си,
не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата
воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е
бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е
лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във
външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си,
един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и
видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в
ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да
съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба
обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и
неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на
изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята. Започне ли
човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава
постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите
вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е
вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството.
Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде
избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята
добива изразът на това, което ние наричаме изкуство.
Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да
притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои. Преди всичко,
той трябва да има богато въображение. Това е първото условие за всяко
творчество и всяко изкуство. Чрез него окото става око на художник и
ухото - ухо на музикант, защото наистина именно чрез него художникът
вижда нещата така, както обикновеното око не може да ги види и
музикантът чува хармонии, които обикновеното ухо не може да долови
Въображението е вратата, през която се влиза в света на изкуството, а
благодарение на специфичните си дарования и талант творецът-художник
може да изнесе нещо от него и да го направи достъпно за другите: и те да
видят и те да чуят, та да споделят с него голямата радост и красивите
преживявания, що той е имал там.
Има външно зрение и вътрешно зрение, има външен слух и вътрешен слух.
Въображението събужда у човека вътрешното зрение и вътрешния слух, а те
са основата за всяко творчество. Няма ли ги някой, всуе ще се сили да
„създаде" нещо, да „сътвори" ново, защото ще трябва да го види с око,
което не вижда и да го чуе с ухо, което не чува, осланяйки се единствено
на правила и сръчности, добити в академии и консерватории. Човекът на
изкуството се ражда такъв, никакво училище не може да го създаде, а ако
той се учи някъде, то това е само да дисциплинира и обиграе своите
сръчности и дарования, та технически да бъде подготвен за бъдещето си
творчество, което се обуславя единствено от вдъхновеното въображение, с
което човек требва да се роди. Въображението, което носи в себе си
прометеевата искра, не може да се купи с пари, нито да се придобие с
труд. То е една чудна дарба, която събужда скрити възможности у човека и
която далеч още не е проучена от съвременните психолози. Благодарение
на него поетът, който е изгубил способността да говори, все още може да
пише чудни стихове; и художникът, като загуби зрение, все още може да
вижда вътре в себе красиви образи и чудни багри. Та нямаме ли случая с
Бетовен, който ни даде най-хубавите си творби, когато беше вече
съвършено глух? За него не е легенда, че в момент на творческо
вдъхновение е чувал дивна музика и неисказуеми хармонии.
Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и
заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от
гордост и тщеславие. Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е
той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо
творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение.
Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето
какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното
положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи
из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе
си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали
вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили
непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят
някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на
хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да
се радва и в душата му е студ и тъмнина.
Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и пориви, изпълва
го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо
съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум. С
това изкуство се подхранва душата да разцъфне в благоуханен цвят, а
духът - да даде обилен и съвършен плод.
Изкуството - това е метод, с който напредналите наши братя ни
въздействуват и ни помагат в трудния път на усъвършенствуване и
издигане. Но от нас се иска да го разберем правилно и да разтворим
широко дверите на нашата душа, та да проникнат в нея зародишите, които
един ден при разумна воля, светъл ум и чисто сърце ще дадат своя плод,
който е: вечна радост, вечна хармония и вечна красота.
Публикувана в
Архив ЖЗ - 08 - 1934
Няма коментари:
Публикуване на коментар