1948 г. Художествената академия. По коридора има окачени картини на абсолвенти - дипломните им работи. Студентите очакват " присъдите" от проф. Илия Бешков. Той минава от картина на картина. Гледа мълчаливо. Не коментира нищо. Само от време на време приближава някоя картина съвсем близо и лекичко духва в нея, като в заскрежено стъкло : Ху-у-у-у... Един, втори, трети път. Всички мълчат, но един от студентите не издържа и пита:
- Професоре, защо духате?
- Защо ли? - маестрото посочва една от картините и казва:
- Погледнете хубаво! Вижте тази картина, дето духнах! Композиция има ли? - Има! Перспектива има ли? - Има! Сюжет има ли? - Има! Колорит има ли? -Има. Да... всичко си има...ама душа няма! Затова им духам, поне малко душа да им дам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар