ИЗГУБЕНИ ДУШИ

Душата ми умира,
бавно като тлеещ въглен.
Очите ми гледат в простора далечен,
как да се върна в небесния дом?
Около мен сноват души,
объркани, блудни,
търсейки своя път в живота несигурен.
Души, забравени от Бога.
В поквара и суета потъват те,
в блатото на греховете.
Но душата като дъждовна капка,
копнее отново да се върне
в океана на Вечността.
Ще загуби себе си,
бидейки частица от Цялото.
Мир, покой и радост
отново ще се възцари,
камбанен звън простора ще огласи!
А вятърът ще разпилее
и последните прашинки от нашия спомен,
в живота греховен...
.......
Снимка и текст: Ал. Филипов