Trailer for "Vincent van Gogh - Vincent's Final Moments."

Винсент Вилем ван Гог, гениалният и екстравагантен нидерландски художник, е роден на 30 март 1853 г. в Зюндерт, Холандия. Расте в семейството на пастора Теодорус ван Гог и Ана Корнелия Карбентус. Той е най-голямото от общо шест деца.

Първоначално учи в селското училище в Цундерт, а след това и в интерната на Ян Провили в Цевенберген. Именно от този период датират и първите му опити в областта на рисуването.

През 1869 г. младият ван Гог започва работа в парижкия клон на фирмата „Гупил и Сие”, която се занимава с продажба на произведения на изкуството. Той се справя много добре с поверените му задачи и през 1873 г. е препратен към по-големия лондонски клон на фирмата. През този период ван Гог има възможност да посети Лувъра, а впоследствие да се запознае и с творбите на такива художници като Джошуа Рейнолдс, Джон Констабъл, Томас Гейнсбъроу и др. Повлиян от техните картини, той прави опити да рисува мотиви от градските пейзажи.

Докато е в Лондон, ван Гог се влюбва нещастно в дъщерята на своята хазяйка. Под влияние на това, той изживява душевна трансформация. Весел и жизнерадостен преди това, Винсент се превръща в мълчалив и самовглъбен млад мъж. През този период той започва да изучава Библията. Радикалните му виждания за изкуството със силен религиозен отенък започват да правят неприятно впечатление на колегите му в Лондонския филиал на фирмата. Собственикът се сменя през 1876 г. и новият ръководител не може да се примири с крайните становища на ван Гог, в резултат на което той напуска работното си място. За известно време след това преподава английски, френски и аритметика без заплата срещу подслон и храна. За Коледа той посещава родителите си и те успяват да го убедят да не се връща повече в Лондон.

След неуспешен опит да учи теология в Амстердам, през 1878 г. ван Гог се установява в областта Боринаж. Тя е район, в който основното препитание е добивът на каменни въглища. Тук Винсент ван Гог се сблъсква с живота на миньорите. Той ежедневно общува с тях, чете им пасажи от Библията, изнася проповеди. Счита, че не трябва да се различава по социален статус от своите енориаши и затова раздава цялото си имущество. Така до 1880 г. той живее в крайна мизерия. Именно тогава брат му Теодорус започва да му изпраща пари, за да живее. Тази практика той продължава до края на живота на Винсент. През този период ван Гог рисува и много картини от живота на миньорите. Тогава в него окончателно се оформя и идеята да се занимава с рисуване.

През същата 1880 г. той се записва на курс за анатомични рисунки в Брюкселската академия за изящни изкуства. По това време, под влияние на чичо си – художника Антон Мауве, ван Гог рисува и множество акварели. Започват и първите му опити с масло.

През 1881 г. чичо му Корнелиус Маринус ван Гог, който е търговец на картини, му поръчва 12 платна с изгледи от Хага с перо и туш. През това време ван Гог се запознава с проститутката Класина Мария Хоорник, която той нарича Сиен и с която живее повече от година. Във времето на съвместното им съжителство тя многократно му позира.

Съществено влияние върху неговата психика оказва внезапната смърт на баща му през 1886 г. Същата година той напуска Нидерландия и никога повече не се завръща в родината си. Установява се в Париж в жилището на брат си Теодорус. Там се обучава в ателието на Кормон, където се запознава с видни художници като Анри дьо Тулуз-Лотрек, Емил Бернар и др. По-късно влиза в контакт и с импресионистите Пиер-Огюст Реноар, Камий Писаро, Клод Моне и др.

Следващите две години са едни от най-плодотворните за ван Гог. Той рисува над 200 картини, повлияни от пейзажите в Париж и околностите на Сена. През това време той прави и много автопортрети. Докато е във френската столица ван Гог рисува и няколко платна в стил „поантилизъм”, но скоро се отказва от това течение. През този период той е силно повлиян от японските дърворезби и особено от творбите на Кацушика Хокусай и прави редица опити за рисунки върху техни сюжети.

През 1888 г. Винсент ван Гог заминава за Прованс, като по пътя отсяда в Арл. Остава в града по-дълго от предвиденото. Това е и най-творческият му период. Именно тук ван Гог създава едни от най-известните си произведения. Тук рисува серията си от цъфнали дървета, скиците на лодки, много от местните жители също с удоволствие му позират. Тук създава и серията от станалите днес световноизвестни слънчогледи.

За известен период, докато е в Арл, ван Гог живее с Гоген. Това съжителство завършва с разрив между двамата. При последния скандал Гоген напуска къщата и заплашва, че на другия ден ще напусне Арл завинаги. На следващия ден Гоген твърди, че ван Гог го е преследвал с бръснач в ръка. След като се връща в къщата, Винсент отрязва част от ухото си. Отрязаното парче занася на проститутката Рошел, която често посещава. Тя уведомява полицията. Ван Гог е намерен в безсъзнание на леглото си и откаран в местната болница. Той е лекуван почти постоянно до окончателното си отпътуване от Арл, което става по настояване на местни жители. Следвайки препоръката на лекаря си, Винсент се установява в приюта за душевно болни Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми дьо Прованс. Още при постъпването му на 8 май 1889 г. д-р Пейрон поставя диагноза остра епилепсия. Тук той продължава да рисува. Най-известното му произведение от този период е „Звездна нощ”.

Въпреки че рисуването подобрява състоянието му, в момент на психическо разстройство, той се нагълтва с разредители и бои от тубите. Следва тежка депресия, която прави немислимо напускането на клиниката.

Впоследствие много се спекулира със заболяването на ван Гог. Счита се, че той страда от епилепсия на темпоралния лоб, която е силно усложнена от честата консумация на абсент.

През 1890 г. ван Гог започва да става известен в художествените среди. За него се публикуват статии, тогава е продадена и първата му картина – „Червено лозе”, а на Шестия салон на независимите в Париж са изложени десет негови произведения. Точно тогава той получава изключително тежък пристъп. След неговото отшумяване, ван Гог заминава за лечение при д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз. Тук отново се посвещава на рисуването, като за три месеца изработва над 80 картини. Те представляват преди всичко пейзажи от селото и портрети на местни жители. Пристъпите му изчезват и д-р Гоше е убеден, че пълното му оздравяване е близко.

През юли ван Гог посещава брат си в Париж, но скоро си тръгва, отново след кавга с него. След това изпада в поредната депресия. На 27 юли 1890 г. той се прибира в квартирата си и хазяите му забелязват, че явно страда от силни болки. Те викат д-р Гоше, който установява, че в гърдите на художника е заседнал куршум и той не може да бъде изваден. Те се опитват да облекчат болките му и същевременно се обаждат на брат му Теодорус. Той пристига на смъртното ложе на Винсент. Гениалният художник издъхва на 29 юли 1890 г. Погребан е в Овер, изпроводен в последния си път от няколко приятели и колеги. Ковчегът е покрит с далии и с любимите на твореца слънчогледи. Счита се, че смъртта му е резултат от самоубийство.

" Тайната вечеря"

Замисляйки своята картина "Тайната вечеря" на Христос и учениците му, Леонардо да Винчи се сблъскал с една голяма трудност: трябвало да нарисува Доброто, въплътено в образа на Христос и Злото - в лицето на Юда, приятеля му, който по време на тази вечеря решава да го предаде.

Леонардо прекъснал работата си по средата, за да намери най-подходящите за тази цел модели. Не след дълго, докато слушал някакъв църковен хор, той открил в едно от пеещите момчета съвършеният образ на Христос. Поканил го в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици.

Изминали три години. "Тайната вечеря" била почти готова, но Леонардо да Винчи все още не бил намерил подходящ модел за Юда. Кардиналът, който отговарял за църквата, започнал да го притиска, настоявайки да завърши колкото се може по-скоро фреската.

След като търсил дни наред, художникът намерил в една канавка преждевременно състарен младеж – мръсен, дрипав и пиян. Макар и трудно, склонил помощниците си да го доведат в църквата, понеже нямал време да прави скици. Просякът бил пренесен дотам, без дори да разбере: помощниците го придържали прав, а Леонардо пресъздавал контурите на жестокост, грях, егоизъм, така ясно открояващи се върху това лице.

Леонардо да Винчи

Когато привършил, просякът — вече поизтрезнял — отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга:

- Вече съм виждал тази картина.

- Кога? — попитал изненадано Леонардо да Винчи.

- Преди три години, когато още не бях изгубил всичко.

Тогава пеех в един хор, животът ми бе изпълнен с мечти и художникът ме покани да позирам като модел за лицето на Христос...