Микеланджело – титанът на Ренесанса

Бедняк или милионер, геният остава еталон

Микеланджело

Светът е събран в едно докосване – на две ръце от „Сътворението на Адам” в Сикстинската капела. Шедьовърът на Микеланджело буди възхищение и днес – с изящните пропорции, одухотворени образи и драматични вълнения.
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони (6 март 1475 г. – 18 февруари 1564 г.) е един от тримата титани на Ренесанса (заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело). Италианският художник, скулптор, поет и архитект е представител на Флорентинската школа. Тази година светът отбелязва 445 години от смъртта му.

Микеланджело е роден на 6 март в Капрезе, малък град в Тоскана, зависим от Флоренция. Той произхожда от благороднически род и е потомък на графиня Матилда Тосканска. Ранните си години прекарва при дойката си и нейния съпруг каменоделец.

Още на 6 г. остава полусирак
умира майка му, оставяйки го с баща му и четирима братя, за които той се грижи цял живот. Едва на 13-годишна възраст Микеланджело постъпва в работилницата на Доменико Гирландайо, а след година чиракуване отива да учи в основаната от Лоренцо Великолепни академия. От 1489 до 1492 г. живее в Палацо Медичи. Оттогава са първите му творби - "Мадоната на стълбите" (1490-1492) и "Битката с кентаврите" (1491-1492).

Давид

След смъртта на Лоренцо Великолепни Микеланджело живее известно време в манастирската болница "Санто Спирито", където подобно на Леонардо изучава анатомията на човешкото тяло чрез дисекции на трупове. Под влияние на проповедника Савонарола, известен със строгите си религиозни поучения, Микеланджело се насочва от антични към християнски сюжети. През 1501 г. художникът приема поръчка от новото републиканско правителство да извае колосалния над 4-метров Давид – символ на независимостта на Флоренция. Още докато статуята е пренасяна на главния площад на Флоренция, има опити за покушение срещу нея, вероятно от

завистливи конкуренти

Доста по-късно след повреда тя е преместена в Галерия „Академия“. През 1504 г. Синьорията във Флоренция поръчва на Микеланджело и на Леонардо да Винчи да изрисуват стените на Камарата на Съвета в Палацо Векио, седалище на флорентинското правителство. Микеланджело работи по картона на Битката при Кашина, а Леонардо - по Битката при Ангиари. Цяла Флоренция се разделя на два лагера. Но нито една от творбите не е завършена.

Сикстинска капела

През 1508 г. Юлий II настоява художникът да изпише тавана на Сикстинската капела. Микеланджело приема назначението, но от самото начало проектът на папата за 12-те апостоли му се струва елементарен. Той го замества със свой проект с

над 300 библейски фигури

И се случва недопустимото - църковен глава позволява собственият му план да бъде променен от художника. Изрисуването на огромния таван (40 х 14 м) отнема години. На най-високата част от потона Микеланджело поставя 9 епизода от Книгата на сътворението - Сътворението на Адам, Адам и Ева в Райската градина, Пиянството на Ной, Потопът.

Пиета

В страничните части са предците на Христос, седемте Пророци и петте Сибили. За да привърши задачата, Микеланджело проектира собствено скеле и рисува легнал по гръб. Един от сонетите му „В рисуване на Сикстинската капела“ описва преживяното.След смъртта на Юлий II през 1513 г. следващите папи Лъв Х и Климент VII предпочитат да държат Микеланджело далеч от Рим и той работи над

гробницата на Медичите

в църквата „Сан Лоренцо“ във Флоренция Там оставя прекрасните скулптурни композиции „Ден и Нощ”, „Утро и Здрач”.
През септември 1534 г. Микеланджело се преселва окончателно в Рим, където остава до края на живота си. Идва времето на голямата фреска на „Страшния съд” в Сикстинската капела. Между двата проекта са минали над 20 г., изпълнени с политически събития и лични скърби. Настроението на "Страшния съд" е мрачно; голият Христос не е образ на утешение, а на разплата. Доста съвременници на художника виждат лицата си на фреската, а църковните власти са възмутени от голотата.
Освен художник Микеланджело е и архитект. През 1537-1539 г. получава поръчка да преустрои върха на Капитолийския хълм в площад. Въпреки че не е завършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. През 1546 г. е назначен за гл. архитект на „Св. Петър“ и проектира нейния купол, замислен от Браманте. Продължава да

пише поезия до последните си дни

и извайва две прочувствени късни Пиети малко преди смъртта си на 89 г. Негова поезия съдържа най-скъпата нова книга - „Микеланджело. Сръчната ръка”, сътворена ръчно през 2008 г. Тя тежи 30 кг, кориците й са от мрамор, а цената – 100 000 евро.
Често зад познати шедьоври хората търсят закодирани символи. Двама бразилски лекари описват в книгата си “Тайното изкуство на Микеланджело”, че са разкрили тайния урок по човешка анатомия, който Микеланджело е зашифровал в Сикстинската капела. Джилсън Барето и Марчело де Оливейра смятат, че прочутият художник е

кодирал знания за анатомията
на човека в 34 от 38-те фрагмента на шедьовъра си. Те са убедени, че стволът на дървото във фреската “Сътворението на Адам” е структура на човешките бронхи, а зеленият чувал на един от фрагментите - човешкото сърце. Това не са първите лекари, видели в Сикстинската капела изображения на човешки органи, посочва Ройтерс. Преди 15 г. Франк Мешбергер обръща внимание, че фигурата на Бог и обкръжилите го ангели в “Сътворението на Адам” напомня на човешкия мозък в разрез.

Мойсей

За живота на художника има различни легенди. Най-популярните са за съперничеството с Леонардо, различната сексуалност и паричното му състояние. Проф. Раб Хатфийлд е убеден, че Микеланджело бил с чудат характер - параноичен, дори непочтен, не искал никой да разбере колко богат е в действителност. През последните години

оплаквал бедняшкото си всекидневие

но според изследванията на Хатфийлд (публикувани в книгата "Богатството на Микеланджело") вследствие на възнагражденията бил събрал значително за времето си състояние, обърнато в недвижима собственост в Рим и Флоренция. Изчислено към днешна дата, то би възлизало на десетки милиона долари. "Микеланджело се опитвал да създаде впечатление, че неговите покровители и клиенти, най-вече папите, са се отнасяли нечестно с него, докато всъщност истината била обратната", разказва Хатфийлд. След 5 века е трудно да се стигне до истината. Може би по-важни от нея са шедьоврите, оставени от гения.

Откриха тайната на Рембранд

Картините на един от най-известните художници от епохата на Ренесанса – Рембранд се отличават от творенията на много други автори с особено майсторство.
При детайлното им разглеждане човек има чувството, че авторът е бил притежател на знание, достъпно за малцина. В работата си той явно се е базирал върху научни познания за светлината, както и за пространственото разположение на предметите.
Всеки от творците от онази епоха имал и своя собствена тайна, която използвал при рисуването на картини. Изображенията от времето на Ренесанса са като магнит за всички най-вече заради странния поглед на нарисуваните хора.
Неотдавна учени от канадски университет успяха да разкрият научно обяснение на притегателната сила на картините на Рембранд – известният художник успявал да придаде на изобразеното лице естествена привлекателност, защото отделял голямо внимание на очите.
Според хипотезата на учените Рембранд пръв използвал техниката на рисуване, която насочва погледа на наблюдателя по портрета и създава специален сюжет с успокояващо въздействие.
За да разберат особената техника на Рембранд, учените пресъздали с помощта на компютърна програма снимки на съвременни хора, като използвали метода на художника.
Програмата отделила определени части на лицето на моделите, а най-вече обърнала внимание на очите. След това учените наблюдавали движението на очите на хората, които прегледали снимките и портрети по техниката на Рембранд.
Когато хората гледали съвременните интерпретации на Рембранд, техният поглед се приковавал от очите на нарисувания човек и не се отделял от тях. Движението на очите на самите наблюдатели било напълно спокойно.
Този ефект се постига благодарение на преход от резките ръбове към размитите при рисуването на картини. Тази техника е известна между професионалистите като „изгубени и намерени краища”.
Дали е знаел художникът за това, как погледът на хората се плъзга по картините му, не е ясно. Но е напълно сигурно, че той е бил наясно с действието на механизма на човешките очи.

„ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ” – СФЕРИЧЕН МОДЕЛ НА СВЕТА?!

Български прочит на Леонардовата картинна геометрия и нов анализ на сферичната перспектива на прочутата фреска

Вгледайте се внимателно в „Тайната вечеря” на Салвадор Дали(1955г), прочутия испански  художник сюрреалист, който почина неотдавна. Откъде ли се е появил този прозрачен додекаедър над трапезата с апостолите?



Цялата 1495 година Леонардо да Винчи стои безмълвен пред бялата стена в манастира „Санта Мария деле Грацие" - Милано. Времето му за работа тече, неговите противници, неполучили поръчката за фреската, злорадстват дори и пред папата, а художникът привидно нехае. После хваща четката и в края на третата година довършва стенописа. „Тайната вечеря" е рисувана при закрити врати, но в 1498 г. първите зрители изпадналив откровен възторг пред великото творение на Ренесанса. Първоначалният им стрес преминал в удивление - те почувствали, че „влизат" в пространството на картината, че участват в събитието, че нещо ги подтиска и едновременно възвеличава... А Леонардо стоял сред тях, припомняйки си напрегнатите 365 дни в началото, които употребил само за математически изчисления. Петстотин години тази математика на Леонардо остава загадка и много изследователи градят различни хипотези ... За трети или четвърти път гостувам на художника Цветан Цеков-Карандаш. Слушам го внимателно, преодолял съм първоначалното вълнение от тезата му за строежа на „Тайната вечеря" и вече нещо измъчва съзнанието ми. Логичните „начертателни разсъждения" на художника (както сам ги нарича) не могат да ме убедят има ли нужда така детайлно, и то чисто геометрически, да се разглежда един шедьовър... И не е ли по-добре да оставим изкуството да ни въздейства сетивно, отколкото да правим логически съждения и дълги изчисления?

==========================================================================


Преди 45 години студентът от Художествената академия Цветан Цеков слуша лекции по история на изкуството при проф. Николай Райнов. Една фраза на големия изкуствовед ще остане задълго в съзнанието му: „Леонардо не е нарисувал тринайсет души на вечеря, а цялото човечество в тринайсет събирателни образа". От него за пръв път младият художник чува, че „Тайната вечеря" е затворила в себе си и четвъртото измерение - времето!


Как, защо, по какъв начин? Това са въпросите, които дълги години не дават спокойствие на Карандаш.


Докато през 1983 г. в сп.„Отечество" (бр. 10) той за пръв път публикува изследването си „За Хеопсовата пирамида и за второто златно сечение". На базата на начертателни разсъждения върху паметниците на културата от древността Карандаш предполага, че древните архитекти, скулптори и художници освен пропорциите на линейното Златно сечение за постигане на хармония са използвали в творбите си и Второ (квадратно) златно сечение. И в същата статия показва как с помощта на Второто златно сечение може геометрично да се построи Хеопсовата пирамида:


„Най-интересното за нас е, че височината на Хеопсовата пирамида и нейната апотема, взети като страни на два гигантски квадрата или като страни на два гигантски подобни многоъгълника, или като радиуси на две огромни окръжности,ще заграждат повърхнини в златни съотношения. Височината на пирамидата и половината от страната на нейната основа, взети като измерения на подобни фигури, също ще заграждат повърхнини в златни съотношения."

Разшифроването на тези повърхнини в златни съотношения в паметниците от древността дава ключа за геометричния анализ на загадъчната фреска от Милано. Ето какво казва Карандаш:

- В този шедьовър геният на Ренесанса изповядва и възражда философията на древните. Как го постига геометрически? В „Тайната вечеря" откриваме вградени и свещения египетски триъгълник, въз основа на който са построени пирамидите, и Висящите градини във Вавилон, и куба, и додекаедъра - две от петте съвършени геометрични тела на Платон. И всичко това е обхванато в сферично пространство ... Леонардо прави тази сложна конструкция, защото за него живописта е наука. Не случайно дарбата си на художник той е поставял едва на четиринадесето място сред уменията си. Стремежът му в „Тайната вечеря" е чрез всичко, което знае за древността, да изгради сферичен модел на света. Затова след дълги математически изчисления той кодира под багрите цялата планета и нейната атмосфера ... Това не може просто да се разчете, но то действа, то излъчва... Цялата конструкция е загадъчна, особена и човек не може да си обясни защо го привлича, защо го намагнетизира.





""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Картинната геометрия на ”Тайната вечеря”Санта Мария деле Грация,

Милано, 1495 - 1498(1498 г.)

според изчисленията на художника Цветан Цеков - Карандаш

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Искам още подробности.


- Леонардо да Винчи е един от авторите на перспективата като наука. Много от неговите рисунки са направени по законите на ренесансовата перспектива, с която си служим и днес. Но при анализа на фреската от Милано се срещаме с парадокс. На пръв поглед Леонардо е допуснал необясними „грешки"! И с лека ръка повечето изследвачи му „прощават" тези грешки. Така е, защото някои негови картини, като „Мадоната в пещерата", „Тайната 'вечеря" и „Джокондата", станали символ на Високия ренесанс, не са нарисувани по познатата ни перспектива - тази на смаляващите се телеграфни стълбове към хоризонта пред нас. Трите шедьовъра са построени не само от една централна гледна точка, зрителен конус, главен лъч, главна убежна точка и т. н. В тях (особено в „Тайната вечеря") зрителните конуси са много. Както по посока навътре в пространството на картината, така и обратно в посока на зрителя. Ето я сферата!... Така Леонардо осъществява допир с необятното, с космичното, с цялото разбиране за съвършенство, допир с цялата мъдрост на Вселената. Ако в „Тайната вечеря" е казано нещо съществено за бъдещето, то е станало благодарение на здравото облягане на хармонията на древните. Тук Леонардо да Винчи осъществява кристална връзка минало-настояще-бъдеще... А това е четвъртото измерение - времето! За да няма съмнение, искам да подчертая, че всичко видимо и невидимо във фреската се изчислява с астрономическа точност.(Цветан Цеков - Карандаш

в ателието си в проучване на прочутата фреска.

София, 1988 г.)





Златният пергел в ръцете на Карандаш описва минори и мажори - основните съотношения за хармоничност според Златното сечение:


- И най-интересното е, че цялата сферична система на картината се разплита до конец и от компютъра!


Още една разчетена тайна на фреската от Милано буди дълбок размисъл - заложените принципи и на обратната перспектива. Съветският учен академик Борис Раушенбах, специалист по ориентацията на спътниците, твърди, че съществена роля в изчислението на орбитите им се пада на същата тази обратна перспектива. Раушенбах е и изкуствовед и енергия за космическите си занимания черпи от... средновековните руски икони и картините на Сезан.


Гледам додекаедъра, описан на триметровото копие на „Тайната вечеря" в ателието на Карандаш, и се опитвам да си представя как би изглеждал пространственият модел на посланието на Леонардо. Нещо ми напомня ... Ами да! - загадъчния бронзов додекаедър от Сент Париз льо Шател.Ето какво четем за него в книгата на Стефан Никитов „Древните цивилизации - 2": „В Сент Париз льо Шател (Франция) е намерен друг странен предмет, наподобяващ додекаедър. Той е излят от бронз и на всяка негова стена се намира отвор, обграден с гравирани окръжности. Отворите са с различна големина. На всеки връх, където се срещат три стени, се намира по една топка с почти сферична форма. Предназначението на този предмет не е установено със сигурност. Съществуват много хипотези ... Досега са намерени над 50 подобни предмета главно в гало-римските и римско-германските територии. Един подобен додекаедър е открит в Унгария. Според някои археолози това е един символичен сферичен модел на Вселената. Дванадесетте петоъгьлни стени напомнят дванадесетте зодиака и дванадесетте месеца, тридесетте ръба, които очертават стените, умножени по 12, дават числото 360 или дните в годината. Възможно е топките по върховете да символизират звездите."

Възможно е... Но интересното и в двата случая е, че се срещаме с древен сферичен геоцентричен модел на Вселената. Единият – излят от бронз и недатиран, а другият – латентен, скрит под боите на фреската от Възраждането!

ЗАГАДКАТА

Горният чертеж е една от началните фази на сложна конструкция за геометричния проект на „Тайната  вечеря" или т. нар. картон на фреската. Окръжността тук представлява проекция на сфера, в която е вписана златна проекция на додекаедър. Страните на десетоъгьлника са перспективно скъсени ръбове на додекаедъра. Отбелязани са 12 точки, 4 от които са съответни върхове на додекаедъра, 4 са и върхове, и съвпадащи точки със златните сечения на радиуса на сферата, 4 са златни сечения на страни от десетоъгълника.

При съединяване на точките се получава особен правоъгълник в съотношение 1:0,5257311... Според нашата хипотеза това еправоъгълникът на фреската. Съшият правоъгълник се получава много по-просто по няколко начина, един от които вероятно Леонардо е използувал за пренасяне на композицията от картона върху стената. Присъствието на сферата и додекаедъра дава отправни точки за построяване сферичната перспектива на куба, „колоните", „нишите" и гредите; за построяване на фронталната стена с прозорците; за построяване на невидимата част на централния прозорец, невидимата „Златна спирала" в иего и в цялата картина; невидимия равностранен триъгълник, невидимия свещен египетски триъгълник в ръцете на Христос и онова малко, което може да се улови от цялата невидима геометрична драма, затрупана под боите на фреската, оставена магически в бeзкрайно и загадъчно излъчване.



Момчил Попов, „Тайната вечеря - сферичен модел на света”, вестник „Орбита”,

бр.6 (1048) , 1989 г.

КАРТИНИ РИСУВАНИ С КАФЕ!!!

репродукция 1

репродукция 2

репродукция 3

репродукция 4

репродукция 5

репродукция 6

репродукция 7

репродукция 8

репродукция 9

Сигурно не съм единствения фен на тази напитка тук..През годините от много места се чуха какви ли не неща, че кафето е вредно, че кафето причинявало какво ли не, обаче известността на тази напитка не стихва нито за момент.
Както и сами виждате хората вече дори рисуват с кафе.Картините, които които предстои да видите са нарисувани от Карън Еланд.

На сайта на художничката http://coffee-art.com/ могат да се видят много шедьоври на световното изкуство всичките пресъздадени от нея както тя се изразява на своя сайт единствено чрез еспресо.

В случая интересно е да се спомене също така, че въпреки различимия цвят на кафето, с което са нарисувани тези картини те почти по нищо не отстъпват на оригиналите, а дори напротив, някои от тях са така да се каже перефразирани и носят в себе си нотка кафе.Дали са направени с Арабика или Мока никъде не се споменава, но според мен това си е напълно до вкуса на гледащия.

Интересно е да се спомене също така, че на сайтът на авторката на тези произведения могат да бъдат закупени доста голяма част от картините, при това на цени достъпни дори и за нас българите.
Така например една картичка 3х5 Мона Лиза идва на цена 5 долара, което за нещо правено на ръка, не е кой знае колко голяма сума.Независимо как го предпочитате – с много, с малко или с никаква захар, зная, че болшинството от вас ще харесат този вид изкуство и ще му се насладят до край.

Що е Боди арт ?

Бухал

Тигър

Патица

Орел

Змия

Кайман

Куче

Делфин

Слон

Зебра

Тукан

Папагал

Гепард

Тигър

Бодиарт (body art) е изкуство, при което за основа на рисунката се ползва човешкото тяло или части от него (лице, гръб, ръка и т.н)
Това е може би най-древното изкуство. Практикувало се е в културите на много народи от всички точки на света.
Индианците са поставяли на лицата и телата си краски по време на война. Много източни народи също са ползвали ритуални украси по лицата си по време на религиозни ритуали, празници и тържества.
В миналото боите, с които се е рисувало върху тялото са били естествени пигменти смесени с животинска мас. Древните са използвали охра, коалин и други минерали, размесвали са ги с мас от животни и по този начин са приготвяли бои с които са рисували по лицата и телата си. В целия мисюлмански свят се е използвала кана като средство за временна рисунка по тялото.
В наши дни бодиарт е авангардно изкуство. Благодарение на новите технологии за съвременния бодиарт се използват безвредни за тялото изкуствени бои в богата цветова гама, което дава възможност на творците да разгърнат въображението си с по-голяма сила.

Бодиарт е интересно и атрактивно изкуство, особено за нас зрителите.
Насладете му се!

У творецът се заражда идеята за конкретна творба ( поръчка или свободна ) тя кълни и израства, преминава варианти, участва " щастливия случай ", вплитане на символи, композиционни решения, балансът на обемите, силует...Важно е авторът, творбата да се съюзят и слеят в конкретната природна архитектурна среда. И всичко това в непрекъсната, неравна борба с времето. И много труд. Дори несломимия Микеланджело промълвя като на себе си, но отеква и го чува целия Ренесансов свят : " Никой не мисли колко кръв струва това ! "

Откриха праисторическо произведение на изкуството

Kъс скала с издълбани човешки лица отпреди 200 хил. години е може би най-древното произведение на изкуството, изработено като творба от човешка ръка, смятат италиански археолози.

Находката е разкрита от Пиетро Гайето, който се натъкнал на нея по време на експедиция в италианската област Бонзонаска. Според него в къса скала са издялани 2 лица, които гледат в противоположна посока.
Едното е с брада и е много изразително. Нейният създател е сигурно представител на изчезнал човешки вид - хомо еректус, смятат експертите, изследвали находката. Според Гайето скулптурата е използвана за ритуали. За местните жители в района праисторическите скулптури не са нещо необичайно.
Наричат находката „Лицето на Бонзоне”. Твърденията на археолозите обаче предизвикват дискусии и спорове, защото се смята, че хоминидите не са можели да мислят символично и затова са били неспособни да създават изкуство.
Най-ранните примери за човешко творчество датират отпреди 100 000 години. Някои предмети, за които също се твърди, че са древно изкуство, са по-стари от лицата от Борзонаска.
В Мексико през 1999 г. била намерена скулптурна фигурка на 400 000 години. Традиционалистите обаче смятат, че това не са човешки произведения, а фигурите са изваяни от геологическите процеси.

Невероятни картини от зеленчуци… и още нещо

Карл Уорнър е лондонски фотограф, който се е специализирал в правенето на пейзажи с храна (или Foodscapes).
"Обичам сам да си правя нещата, но използвам и помощта на дизайнери и стилисти на храна. Обикновено започвам със скица, по която се водя до завършване на композицията", казва фотографът.
Пейзажите се заснемат на слоеве - от най-близкия до най-далечния кадър. Процесът е изключително дълъг, а плодовете и зеленчуците бързо се спаружват под светлините.
Построяването и заснемането на макета може да отнеме 2-3 дни. Още толкова се отделя за ретуша и наставянето на елементите.
Проектите изискват от Карл да отделя доста време и в супермаркета в оглеждане на плодове и зеленчуци, което често го кара да изглежда странно в очите на хората.
Въпреки това, намирането на точната форма броколи, която да напомня дърво, е дълбоко удовлетворяващо постижение.
"След снимки остава огромно количество храна, което често си поделяме с екипа, но повечето е била лепена или закована, така че не става за ядене."
За снимките е използван фотоапарат Hasselblad H3D39, а ретушът е правен на Mac в лондонското му студио.

И така, решили сте да станете вегетарианци… Не се панирайте – в наше време има толкова много хора с различни странности, които вече никой не счита за чудаци… С какво да започнете? Вижте зеленчуковите шедьоври на австралийският фотограф Карл Уорнър (Carl Worner)
http://www.carlwarner.com/

Загадката на " Аркадийски овчари"

Аркадийски овчари

От онези години си спомням за една картина - ще покажа нейна репродукция тук. Не е на да Винчи, на един французин е, може би един от най-влиятелните художници на своето време - Никола Пусен. За него се говори, че също като да Винчи имал уча...стие в обвитите в мистерия организации, пазещи някаква страшна тайна, способна да обърне представата за света с главата надолу. И понеже хората на изкуството са темпераментни, но били длъжни да пазят тайна, все пак успявали да изразят скритото познание чрез своите произведения. Счита се, че точно това направил Пусен с картината си "Аркадийски овчари". Тя има две версии, едната е в Англия, а другата, която се вижда и на снимката, е окачена в Лувъра. Аркадия е митична земя с утопичен ред, но всъщност е част от Древна Гърция и овчарите по-скоро приличат на елини, но такъв бил духът на времето - носталгия по античната култура и цивилизация. На картината овчарите са се наредили около каменен саркофаг и един от тях посочва нещо върху него - надпис, който гласи "Et in Arcadia ego" - на латински означава - "И в Аркадия съм". "Псевдоисториците" смятат, че това е анаграма. Има различни варианти, но най известни са: "I Tego Arcana Dei" - "Върви си, аз пазя Божиите тайни" или (ако се добави и глаголът "sum", тъй като се смятало, че фразата е недовършена) - "Arcam Dei Tango Iesu" - "Аз докосвам гробницата на Господ Исус". А скритото послание би трябвало да дава ключ към местоположението, където лежат останките на Христос. Доколко това е вярно, трудно е да се докаже. Мнозина са се опитвали да устновят, къде се намира мястото на истинския пейзаж от картината. Най-много са мненията, че това е близо до Понтил, в Лангедок, Франция. На подобен скалист хълм там е имало такава гробница. След като нашумяват историите за загадката относно мястото на гробницата, собственикът на земята разрушил каменния саркофаг, за да избегне неканените гости. Твърди се, че всъщност каменният саркофаг не би могъл да бъде моделът на Пусен, тъй като е бил изработен за бабата на предишния собственик на земята, някъде около 1933 година и дори веднъж е документирано, какво има вътре... И все пак съмнението остава. Зад всичко това стои тезата, вече известна на всички: Пусен е искал да посочи нещо - вероятно къде е скрит гроба на Исус, който всъщност не е загинал на кръста, а е дошъл във Франция заедно с Магдалена и техните деца - и така било поставено началото на кралската династия на меровингите...
http://www.youtube.com/watch?v=l4dqt4UrDfk&feature=related

Taйната картина на Леонардо да Винчи

Официалната картина в Лондон

Апокрифната картина в Париж

Мадоната при скалите на Леонардо разкрива, че Христос е духовен двойник на Йоан Кръстител.
Когато я видяха, монасите изтръпнаха. Първоначалното възхищение от рисунъка изчезна за секунди. Францисканците започнаха трескаво да се кръстят. Какво си въобразява този синеок гигант, който вечно се перчи... с искрящо бялата си риза? Нали имаше точни указания какво да нарисува, съскаше абатът. "Ерес!", пригласяха му с нисък глас братята донего. И стрелкаха с поглед под качулките си Леонардо. Маестрото както винаги им се беше подиграл, но този път щеше да си плати. За срока, който eстествено не спази, никой не отваряше и дума. Но за това, което любимият художник на Миланския херцог Лудовико Сфорца бе направил от централната част на триптиха в олтара на "Сан Франческо Гранде", нямаше извинение. Леонардо трябваше да пресъздаде върху дървото Светата Дева и непорочното й зачатие. Вместо това две абсолютно еднакви деца, близнаци, сякаш се присмиваха на монасите от олтара. Мадоната
бе прегърнала коленичил младенец. До нея бе Архангел Уриел, онзи, който се явил на Ной заедно с детето Йоан Кръстител. Тръпки побиваха абата, докато гледаше как Йоан благославя Исус. Как Уриел сочи Спасителя, а Мадоната е протегнала ръка над Кръстителя. Светотатство! И не само това, очите и на Девата, и на Архангела гледаха не Исус, а Йоан, казвайки недвусмислено, че за тях истинският Месия е Кръстителят...
Дали през 1483 г., когато францисканците за първи път виждат "Мадоната при скалите" са реагирали точно така - не се знае. Факт е обаче, че заради творбата, показваща първата среща на Йоан и Исус при бягството им от Ирод, обвиненията в ерес към Леонардо започват буквално да валят. Две от тях са изключително сериозни: Леонардо е изобразил Йоан като близнак на Исус, Мадоната и Младенецът нямат ореол.
"Мадоната при скалите" е един от малкото случаи, при които Да Винчи тстъпва. За да угоди на поръчителите си и да заслужи 100-те дуката, броени за творбата,
маестрото я прерисува. По свой си начин. Просто слага кръст в ръцете на
момчето, прегърнато от Мадоната, и така сменя местата на Йоан и Исус. В
резултат Йоан приема благословия от Исус. И тримата имат ореол. Децата
си приличат, но не са еднакви. А Уриел не сочи никого. Единствено погледът на Архангела, насочен към Кръстителя, потвърждава идеята от първата картина - че за Леонардо месията е друг.
През целия си живот Леонардо е обсебен от Йоан Кръстител. Апокрифни евангелски текстове твърдят, че основните персонажи от Новия завет са Дева Мария и Йоан, а не Исус. Последователите на идеите на Кръстителя вярват в прякото духовно общуване с Бога, без посредничеството на църквата. Отричат
тайнствата и възкресението на плътта. Векове наред ортодоксалната църква
има проблем с Йоан Кръстител и неговите последователи от есеите до катарите, за какъвто някои определят и самия Леонардо.
Заради Евангелие от Лука Рим е принуден да тачи Кръстителя. Според апостол Лука двете момчета били братовчеди. Като Ааронов наследник Йоан имал право
да претендира за първосвещеник месия. А като потомък и на Аарон, и на Давид Исус пък можел да претендира и за първосвещеник месия, и за цар месия. Така братовчедитe давали отговор на молитвите на евреите за обединение на духовното и светското в един и същи род.
След официализиране на християнството Църквата признава Йоан за наставник на Исус, неохотно приема и Христовото кръщение в река Йордан. Но оттогава
насетне всяко залитане по учението на Йоан, вдъхновявало първите християни, било унищожавано като ерес. Защото Синът Божи не може да има земен учител. Впрочем не докрай - в Ирак, в делтата на Шат-ел Араб, и днес живеят няколко хиляди сабии - древна секта, за която именно Йоан Кръстител е истинският Месия, а не Христос. Интересно е, че пророк Мохамед на няколко места говори за сабиите в Свещения Коран, като изрично ги признава за единобожници, равни на християните и евреите.
Днес още се спори дали Леонардо е рисувал и двете версии на "Мадоната при
скалите". Мнозина смятат, че скандалният първи вариант, който се пази в Лувъра, е бил дело на негов ученик, който маестрото поправил. Полемиката
се разгоря през 2005 г. покрай каноничния вариант. Той е в Националната
галерия в Лондон. Миналата година експертите обявиха, че под нея има
друга картина на Леонардо - на коленичилата полугола Мария Магдалена.
Независимо от скандалите около Маестрото близнаците са една от фиксидеите на Леонардо, особено когато пресъздава живота на Исус. Сякаш за да отмъсти
на францисканците в Милано, той избира за най-величествената си картина -
"Тайната вечеря", не дърво, а каменната стена на манастира "Санта Мария
деле Грация". Там никой не може да го накара да прерисува. И отново
включва "близнаци". Исус и Яков са като две капки вода. Симон и Андрей -
също.
Евангелията не говорят за близнаци. Но пък Кумранските ръкописи и свитъците от Наг Хамади представят Исус като духовен близнак на Йоан. От друга страна, евангелията са единодушни, че братя по кръв са първите двама апостоли, тръгнали след Христос - Андрей, наречен за това Първозванни, и Симон, останал завинаги с името Петър. Що се отнася до Яков и Исус, църковните отци дълго време спориха дали те са братя и по кръв, или само по дух.
Точка на споровете сложи случайно откритата през 2002 г. в Ерусалим скална гробница с недвусмислен надпис на арамейски: "Яков, син на Йосиф и брат на Исус". Експертите изключиха всякаква възможност за фалшификации. Така се потвърждава църковното предание, че след като възкръсналият Христос разпраща учениците си да разнасят учението му на всички народи, Яков остава в Ерусалим. И според православната, и според католическата църква той е първият патриарх на града.

НАПРЕДНАЛОТО ИЗКУСТВО В ПЕЩЕРИТЕ

На излизане от пещерата Ласко с праисторически рисунки Пикасо казал: “Нищо ново не сме измислили!” .
Еволюционистите твърдят, че преди около 30-40 000 години в Европа и в доста по-ранен период в Африка т.нар. маймуноподобни хора са преминали през внезапно преходно развитие и внезапно се сдобили със способността да мислят и да изработват неща, точно както съвременните човешки същества. Това е така, тъй като археологическите открития от
този период представляват значително доказателство, което еволюционната теория не може да обясни. Според твърденията на дарвинистите технологията на каменните сечива, която се е запазила непроменена в продължение на почти 200 000 години, е била внезапно заменена с
по-напреднала и бързо развиваща се занаятчийска технология. Така нареченият първобитен човек, който неотдавна бил слязъл от дърветата и започнал да се модернизира, изведнъж развил художествен талант и започнал да гравира или рисува рисунки с удивителна красота и
изтънченост по стените на пещерите, както и да изработва изключително красиви украшения като огърлици и гривни.
Добре, но какво е причинило едно такова развитие?
Как и защо „първобитните хоминиди” са се сдобили с такова художествено умение? Учените-еволюционисти не притежават никакво обяснение как това би могло да се е случило, въпреки че предлагат разнообразни хипотези.
Еволюционистът Роджър Люин описва трудностите, които дарвинистите срещат по отношение на този въпрос, в книгата си „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans)
така: „Може би поради всестранната несигурност на все още незавършения археологически регистър учените отговарят на тези въпроси по множество различни начини.” Археологическите открития обаче разкриват, че човекът е имал културно разбиране, откакто съществува. Възможно е това разбиране от време на време да е напредвало, от време на време
изоставало или претърпявало резки промени. Но това не означава, че е настъпил някакъв еволюционен процес, а по-скоро културно развитие и изменениe. Появата на произведенията на изкуството, които еволюционистите характеризират като „внезапно изменение”, не показва
никакъв биологичен прогрес на хората (и особено от гледна точка на умствените способности). Хората по онова време може да са претърпели разнообразни обществени промени и тяхното художествено и творческо разбиране да се е изменило, но това не съставлява доказателство за
какъвто и да било преход от примитивност към модерност. Противоречието между археологическите останки, оставени от хората от миналото, и анатомичните и биологични останки, които би трябвало да съществуват, според еволюционистите, още веднъж доказват
невалидността на дарвинистките твърдения относно този въпрос. (В следващите глави ще разгледаме подробни данни, които научно унищожават предполагаемото родословно дърво на човека, което е основното твърдение на дарвинизма.) Еволюционистите твърдят, че човешкото културно развитие трябва да е било съвсем пропорционално на биологичното развитие. Например хората вероятно първо са изразявали своите чувства посредством прости рисунки, впоследствие развили това, докато тяхното постепенно развитие не достигнало кулминационна точка в художественото постижение. Ранните художествени останки от човешката история обаче напълно опровергават това твърдение. Пещерните рисунки, гравюри и релефи, които по общо мнение се смятат за първите примери на изкуство, доказват, че човешките същества от тази епоха са притежавали много възвишено разбиране за естетика.
Учените, провели проучвания в пещерите, оценяват тези рисунки като най-значителните и ценни творби в историята на изкуството. Светлосенките в тези рисунки, използването на перспектива и употребата на тънки линии, чувството за дълбочина, майсторски отразено
в релефите, и естетичните шарки, които се появяват, когато слънчевите лъчи огреят гравюрите, всичко това е доказателство за развитие, което еволюционистите не могат да обяснят, защото според дарвинисткия възглед особености като тези би трябвало да са се появили много по-късно. Множество пещерни рисунки, намерени във Франция, Испания, Италия, Китай, Индия, части на Африка и множество други области по света, ни дават важна информация за миналата културна структура на човечеството. Стилът и техниките на оцветяване, използвани
в тези рисунки, са с такова качество, че удивяват изследователите. Въпреки това обаче учените-дарвинисти оценяват тези рисунки посредством собствените си предразсъдъци и интерпретират тези творби по пристрастен начин така, че да съответстват на еволюционните им приказки.
Те твърдят, че същества, които едва придобили вид на съвременен човек, са рисували рисунки на животните, от които се страхували или ловували, и правили това в крайно примитивни условия в пещерите, в които живеели. Техниките, използвани в тези творби обаче, показват, че
техните художници са притежавали изключително дълбок разум и са можели да го изобразят по най-внушителния начин. Използваните художествени техники също показват, че хората по онова време въобще не са живели в примитивни условия. Нещо повече, тези картини по стените на пещерите не са доказателство за това, че хората тогава са живеели в тези пещери. Възможно е художниците да са живели в къщи наблизо, но да са избрали да направят своите
рисунки по стените на пещерата. С какво чувство и мисли те са избирали какво да изобразяват е нещо, известно единствено на самите художници.Относно тези рисунки са извършени множество спекулации, от които най-нереалната интерпретация е, че те са направени от същества, които все още са били в примитивно състояние. Всъщност доклад, публикуван в
научната уеб страница на Би Би Си на 22 февруари 2000 г., съдържал следните редове относно пещерните рисунки:
„. . . ние винаги сме се изумявали от тях, но смятаме, че са направени от първобитни хора... Но
според двама учени, работещи в Южна Африка, този възглед относно древните художници е напълно погрешен. Те вярват, че рисунките са доказателство за едно сложно и модерно общество.”
Рисунките отразяват визията и идейното разбиране на техния художник. Ваденето на заключения от тези рисунки за това какво хората по онова време са ядели, в какви условия са живели и какви са били социалните им взаимоотношения, и след това заявяването, че тези
коментари са напълно верни, е ненаучен начин на поведение. В резултат на предубедените си становища еволюционистите упорито продължават да описват хората от миналото като първобитни. Може да бъде забелязано, че човешките фигури на тази рисунка са облечени в плат с шарки на рибена кост. Това показва, че хората по онова време не са били диваци, бродещи
наоколо полуголи, както еволюционистите твърдят.
Ако нашите съвременни произведения на изкуството бъдат анализирани със същата логика хиляди години по-късно, то биха възникнали редица спорове относно това дали обществото от 21-ви век е било първобитно племенно общество или развита цивилизация. Ако след около 5
000 години бъдат открити неувредени картини на съвременни художници и ако не се е запазила никаква писмена документация относно днешните дни, то какво хората от бъдещето биха си помислили за нашия век?
Ако хора от бъдещето открият творби на Ван Гог или Пикасо и ги оценят от еволюционна гледна точка, то как биха погледнали на нашето съвременно общество? Пейзажите на Клод Моне щяха ли да породят коментари като „Индустрията все още не се е развила и хората са водели земеделски начин на живот” или коментари от сорта на „Хората, все още неспособни да четат или пишат, са общували посредством разнообразни скици”? Щяха ли абстрактните рисунки на Василий Кандински да им дадат някакво прозрение относно нашето съвременно общество?

ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ ТЕХНИКИ НА РИСУВАНЕ В ПЕЩЕРНОТО ИЗКУСТВО
Във френските Пиренеи пещерата Нио (Niaux) е изпълнена с най-впечатляващите рисунки, създадени от хора, живели в предисторическите времена. Изследване с радиовъглерод, осъществено на тези рисунки, показва, че те са били завършени преди около 14 000 години. Рисунките от пещерата Нио са открити през 1906-а и оттогава са изследвани изключително задълбочено. Най-украсената част от пещерата е в ъгъл, формиран от голяма дупка в тъмната част, известна като „Черната зала” (Salon Noir). В своята книга „Произходът на съвременните хора” (The Origin of Modern Humans) Роджър Люин прави следния коментар относно тази част, в която има изображения на бизони, коне, елени и диви кози: „... подредени в квадрати и създават впечатление на предвидливост и предпазливост при рисуването им.”
Един важен елемент относно тези картини, който е пробудил най-голям интерес у учените, е използваната техника на рисуване. Изследванията са показали, че художниците са добивали
специални съединения, смесвайки естествените и местни компоненти. Без съмнение това показва способност за мислене, планиране и произвеждане далеч отвъд постиженията на някое същество, което все още е в примитивно състояние. Люин описва тази техника на рисуване така:
„Материалите за рисуване – пигменти и минерални добавки – са били внимателно избирани от хората от Късния палеолит и грундирани в рамките на 5 до 10 микрометра, за да добият специфична смес. Черният пигмент, както може да се предположи, е бил въглен и манганов двуокис. Но истинският интерес бе към добавките, от които изглежда, че имаше четири различни рецепти, които изследователите номерираха от едно до четири. Добавките спомагат за избистряне на цвета на пигментите и както се подразбира и от името им, добавят маса към боята, без да променят цвета й. Четирите рецепти за добавки, използвани в Нио, са били талк, смес от барит и калиев фелдшпад, само калиев фелдшпад и калиев фелдшпад, смесен с голямо
количество биотит. Клотс и неговите колеги експериментирали с някои от тези добавки и открили, че са изключително ефективни.”
Тази високо напреднала техника е доказателство за това, че в миналото никога не е съществувало никакво същество, което би могло да бъде характеризирано като първобитно. Още от появата на първия човек на земята той е бил превъзхождащо същество със способност да
мисли, говори, разсъждава, разбира, анализира, планира и произвежда.
Зашеметяващи рисунки в пещерата Шове. Рисунките, открити в пещерата Шове (Chauvet) през
1994 г., предизвикаха огромен отзвук в научния свят. Преди това произведенията на изкуството в Ардеш (Ardeche), 20 000-годишните изображения в Ласко (Lascaux) и 17 000-годишните творби в Алтамира, Испания, бяха привлекли значително внимание. Но рисунките в Шове са
доста по-стари от тези. Въглеродното изчисление на възрастта разкри, че тези рисунки са на около 35 000 години. В списание Нешънъл Джиографик (National Geographic) се появи следният коментар:
„Първите снимки плениха както специалистите, така и обществеността. От десетилетия учените твърдят, че изкуството е напредвало бавно и последователно от първобитни драсканици към ярки, натуралистически изображения… Приблизително два пъти по-стари от намерените в най-известните пещери, рисунките от Шове представят не апогея на предисторическото изкуство, а най-ранното му известно нам начало.”
6 500-годишни астрономически схеми в Ласко. В резултат на изследванията си д-р Майкъл
Рапенглък, изследовател от Мюнхенския университет, разкрил, че рисунките, нарисувани по стените на прочутите пещери Ласко (Lascaux) в Централна Франция, имат астрономическо значение. Той пресъздал на компютър фигурите от стените на пещерите, използвайки фотограметрична техника, която показва, че геометричните дъги, кръгове, ъгли и прави линии, които се появили, биха могли да имат специално значение. Към компютърните изчисления били добавени всички стойности, отнасящи се до еклиптичния ъгъл, ъгъла на отклонение на равноденствието, симетричното движение на звездите, диаметъра и радиуса на Слънцето и Луната и изкривяванията и радиуса на кривината на Вселената. В резултат на това станало ясно, че тези линии се отнасят към различни съзвездия и специфични движения на Луната. Би Би Си Нюз (BBC News) съобщи следната информация в научния си раздел:
„Предисторическа карта на нощното небе бе открита на стените на прочутите изрисувани пещери в Ласко, Централна Франция. Картата, която се смята, че датира отпреди 16
500 години, представя три ярки звезди, известни днес като „Летен триъгълник”. Сред фреските в Ласко бе открита и карта на съзвездието Плеяда… Открити през 1940 г., стенописите разкриват творческия талант на нашите далечни предшественици. Но рисунките също така могат да ни представят и тяхното научно знание.” Според твърденията на дарвинистите хората, които са нарисували тези рисунки, току-що са слезли от дърветата. Тяхното интелектуално развитие все още дори не е било започнало. Но както творческата стойност на тези рисунки, така и резултатите от последните проучвания напълно опровергават тези твърдения. Който и да е оставил тези рисунки, е притежавал много възвишено разбиране за естетика, развита творческа техника и научни познания.

ЗАГАДЪЧНИЯ АРХИТЕКТ

Много хора се възхищават на известния купол на катедралата " Санта Мария дел Фиоре", но малцина са тези, които се замислят как въобще е било построено това чудо във време без помощта на съвременни съоръжения ? А авторът на това великолепно произведение на изкуството е Филипо Брунелески.
1417 - 1436 г. - яйцевидния купол на катедралата "Санта Мария дел Фиоре"
(Duomo), която и днес е най-високата сграда в града - 114,5 м. Куполът е
строен 15 години. Брунелески издига купола без поддържащо скеле и
измисля начин, при който камъните на арките сами се поддържат по време
на строежа. Тайната на този подход е заимствана от Пантеона в Рим -
издигат се два купола (един в друг), като единият поддържа другия, а
тухлите на вътрешния купол са подредени зигзагообразно при зидането, за
да се застъпват и крепят. Това е върховно постижение на инженерната
мисъл - за купола са използвани четири милиона тухли, тежащи около 1500
тона. Брунелески конструира кран, който да ги вдига, а по-късно
изобретява и още по-ефикасен подемник. (Строежът на самата катедрала
започва през 1260 г. и след големи прекъсвания през 1418
г. стига до огромния купол, за който няма ефективна технология по това
време, нито достатъчно решителни и талантливи архитекти, способни да се
справят с възникналото предизвикателство. При тази ситуация
великолепната творба на Брунелески несъмнено го прави велик ренесансов
архитект.)

" Има два свята - единият съществува, но за него никога не се говори; наричат го реален свят, защото няма нужда да се говори за него, за да бъде той видян. Другият е светът на Изкуството; за него трябва да се говори, защото иначе той не би съществувал."

" Художнико, рисувай ! Не се страхувай от съвършенството, ти никога няма да го постигнеш ! "
Салвадор Дали

" Когато някой унижава мен, това вече е друго нещо. Подобен факт не би ме подразнил, бих си казал: " Е, все пак съм някой, щом съм обект на внимание!".
Гоген

" Един художник, който никога не е знаел как да рисува, но рисува добре е Реноар".
( мнение на Гоген за Реноар)

" Модерното - това е преходното, мимолетното, случайното. То е половината от изкуството, а другата е вечното и неизменното. У всеки от старите художници има нещо модерно ".
Шарл Бодлер

" Целта на изкуството е да разкрие изкуството и да скрие художника".
Оскар Уайлд