четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Мои размисли за живота




Кое е общото между децата, любовта и смъртта? На пръв поглед - нищо общо. Но само на пръв поглед. И заради тези три неща, си заслужава да разберем живота. Не случайно ги има. Общото е в чувството за безвремие, което ви дават.
Децата идват на този свят, за да ви зададат въпроси, за които не сте подготвени. Могат да ви накарат да се замислите за какво сте тук. И какво сте загубили.
С любовта е същото. Чувството, че сте обичани е страхотно. Сякаш любовта ви хваща за раменете и ви разтърсва силно, крещейки:" Събудете се! Събудете се от дългия сън на рутината! Все още можете!". Променя светоусещането ви, аромата на живота. Тогава се чувствате преродени. За вас времето не съществува. Тогава ще разберете въпросите, които ви задават децата.
Що се отнася до смъртта, представете си за момент, че сте вече мъртви. Далеч от гадостите в живота, проблемите, тревогите, разбитите надежди. Че никой вече не ви търси и на никого не сте потребен. Малко ще ви е трудно да си го представите, защото егото ви пречи. Пратете егото си на майната за малко. То се е вкопчило в душата ви като ястребови нокти в заешка плът. Ще почувствате реално, че всъщност сте сами. Че нещата, които имате и са около вас са всъщност желанията на егото ви. Но реално сте голи и нямате нищо. Ама нищо. Сега разбирате вече същността на живота. Защо трябва да ценим дребните неща и жестове. Че в стремежа да се доказвате, да имате най-доброто и повече неща от другите, поражда конфликти. Със себе си и другите. Че сами разбивате живота си. От глупост, безсмислени претенции и измислени високи критерии. Тогава не се чудете, че светът е болен. Че и вие сте болни.

автор: Александър Филипов