Моето пътуване към Гърция започна с посещението на гробницата на Филип Македонски. Вътре е тъмно, но
експонатите са осветени мистично. Има погребални зали и невероятни
произведения на изкуството! Интересното е, че самият Филип е бил много
дребен, едва ли е бил по-висок от 1.50, като се съди по доспехите и
въоръжението му. Има и изящни изработки от злато, например златна корона
с дъбови листа и жълъди, изумително е, че по листата
се личат и жилките, а по шапчиците на жълъдите - пъпчици! Има и две
невероятни малки пластики от слонова кост с размерите на човешка длан,
ако знаете само как са изработени лицата на тези божества, че и в косите
и брадите им са втъкани златни нишки! Каква е тази технология,
ескурзоводът така и не обясни! Повече за гробницата може да прочетете
тук: http://woman.hotnews.bg/n/
Оттам посетих величествените водопади в Едеса:
Този е висок 6 метра! Можете да видите клипове на водопада, които заснех на място:
https://youtu.be/
https://youtu.be/
https://youtu.be/
Тук на пейката посрещам изгрева над Бяло море в Паралия Катерини!
Ето защо Паралия Катерини е наречена още "Олимпийската Ривиера". Защото е в
близост до планината Олимп, както виждате на снимката! Красива планина,
но не видях божествата там.
Тук молитвите, псалмите и мирисът на свещени масла, които разпръсват
благоуханието си в целия манастирски комплекс, създават непосредствена
връзката с Бога.
Солун- изглед отгоре. Всъщност, гърците наричат града Тесалоники, а за нас
българите е Солун. В дъното се вижда планината Олимп.
Църквата "Свети Димитър Солунски". Тук се намира крипторият с мощите на светеца.
Кулата е най-източната от трите кули на морската стена на града, съборена
заедно с другите две кули в 1867 година. Тя свързвала източната с
морската стена на Солун и разделяла еврейския квартал от мюсюлманските и
еврейските гробища. Построена е от османския султан Сюлейман Велики в
1535 - 1536 година.[1] Кулата заменя стара византийска кула, спомената
от солунския епископ Евстатий Катафлор в описанието му на обсадата на града от норманите в 1185 година.
Използвана е успешно от османските турци като крепост и затвор, в който
са лежали много български революционери и противници на османската
власт. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово
се избиват затворници. Заради безбройните жертви на османските
изтезания и екзекуции кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле -
Кулата на кръвта и Червената кула до към края на 19 век.
През 1890 година кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име.
Макар днес да е в светлобежов цвят, все още се нарича Бялата кула.
Солун попада в Гърция след Балканските войни в 1912 - 1913 година и през Първата световна война кулата е използвана като команден център на съглашенските войски и като склад за археологически находки, открити от британските части. По-късно е използвана като елемент от въздушната отбрана на града и като метеорологическа лаборатория на Солунския университет. Пред кулата е работило прочутото кафене и театър „Театър на Бялата кула“, съборени през 1954 година за разширяване на парка.
Сега кулата се намира на крайбрежния булевард „Ники“. В нея се помещава
„Византийският музей“ и е една от водещите туристически атракции на
града. Постройката е под управлението на Гръцкото министерството на
културата и Агенцията за византийските старини.
Кулата е цилиндрична с височина от 33,9 m и диаметър 22,7 m. Има приземен етаж и 6
етажа, свързани със 120-метрова вита стълба по външната стена.
Пред паметника на адаша - Александър Велики!
автор : Александър Филипов
