Видеооператорът Александър Филипов рисува като Микеланджело и Дали

Красиви икони, творби като на Микеланджело и Салвадор Дали

 създава в свободното си време видеооператорът Александър Филипов.

 Споделя, че рисуването го увлякло още като ученик, но никога не е

 мислил да става професионален художник, твори за удоволствие.

 В началото правел афиши и комикси. Истински по рисуването го

 запалил неговият приятел Милен Топалов, който сега живее в Лондон.

 Той го въвел в изкуството, споделил с него тайни, които са полезни на

 Филипов и до днес.

Първата си голяма картина видеооператорът създал през 2000 г. Тя била свързана с древната история, която също го увлича много и е посветена на Египет. Нарисувал я върху фазер, отнело му е 8 месеца. Трябва нещо да

 ме грабне, за да започна да го рисувам, категоричен е Сашо. После направил картина, която озаглавил “Пътешественик във времето”. Тя е своеобразен

 разказ за епохите, през които е преминал човекът. Историята започва от Атлантида и завършва в наши дни.

 Сашо нарисувал и император Октавиан,

 защото му било интересно да направи нещо в гръцки стил. За да усъвършенства рисунъка си, Сашо започнал да прави ескизи, те му помогнали да се

 усъвършенства.

Първата икона, която видеооператорът направил, била на св. Теодор Стратилат, копие на керамичната икона, изработена през Х век в Патлейнския манастир край Велики Преслав. После дошли и останалите икони. Започнал да ги рисува по свой метод.За разлика от много иконописци, които рисуват директно върху дърво, Филипов прави своите изображения върху платно на дъска. Другото,което отличава Сашо от останалите майстори на икони, които рисуват с темпера, е, че той ги рисува с маслени бои. Те придават на образа по-голяма дълбочина и наситеност, а темперната боя го прави по-постно, споделя самоукият художник,който до сега е направил 8 икони.

 Най-голямо предизвикателство за него като

 творец е направата на последната икона с образа на св. Александър Невски. Решил да се опита да пресъздаде образа на великия княз на Владимиро-Суздалското княжество, смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, защото в нея има много детайли, които са предизвикателство за него като творец. Сложността и детайлите ме  провокират, в тях е майсторството. Колкото е по-трудно, толкова ми е

 по-интересно, обяснява той. Иконите Филипов прави по снимки от интернет. Произведенията му отговарят на всички църковни канони. Но уточнява, че не ги прерисува едно към едно, защото иска да се усеща неговият отпечатък върху работата. Филипов иска да направи още 2-3 сложни икони, една от тях най-вероятно ще бъде на българския владетел Борис I. Обмисля да изографиса още светите равноапостоли Константин и Елена, които са изключително величествени в своите владетелски одежди. Такива творби се работят бавно. Повечето художници обичат да рисуват бързо, защото целта им е да продават, а не да създават изкуство. На мен наслада ми носи самата работа. Аз за това и трудно приемам поръчки, защото тогава трябва да се съобразявам със срокове, което не ми допада.

 Аз се опитвам да разбера как навремето са рисували гениите на Ренесанса, разкрива Филипов. Той допълва още, че когато се рисува бавно, картината има по-голяма трайност. Важно е да се изчака колкото е необходимо всеки пласт боя да изсъхне и едва след това да се нанесе следващият.

Александър Филипов не спира да експериментира и да провокира себе си. Сюрреализмът е направлението в изобразителното изкуство, което му носи най-голяма наслада. Причината е, че когато прави една такава картина, не трябва да пресъздаде нещо, което вижда, а това, което е в него – чувства, сънища, емоции. Има много повече послания, но и провокация в една такава творба. Искам да накарам хората да мислят, а не само да бъдат обикновени регистратори на това, което виждат, споделя той. До сега е направил една такава картина, която е нарекъл “Его и същност”. В нея пресъздава егото и същността с образи. В центъра е поставил символа “ин и ян”. Това всъщност е центърът, който ни липсва, а когато нямаме център, се лашкаме цял живот като махалото на Фуко от едната крайност към другата, докато намерим себе си. Само когато постигнем този баланс, можем да бъдем в мир със себе си, споделя Александър. Това е и причината да иска

 да се развива в областта на сюрреализма.

Последната творба на Филипов е намигване към себе си, но и към другите. На нея е изобразил себе си, но не в съвременни дрехи, а е облечен в такива от времето на Ренесанса, който харесва много. С одеждите му помогнали от великотърновския театър, снимал се и започнал да си прави автопортрет. Отнело му около три месеца, за да се нарисува. Не, че е сложно, но трябва

да чакаш. Иначе се получава разливане на боите, при което детайлите и сенките не могат да се получат, пояснява той. Следващата си картина Филипов мисли да посвети на Африка. Ще покаже колорита на континента в пълния му блясък с неговите темпераментни жители и омайваща природа. Самата картина ще бъде дълга и тясна.

Когато питаш какво е рисуването за него, видеооператорът веднага цитира

 любимия си Пикасо, който навремето е дал най-точния отговор на този въпрос – “Изкуството измива праха на ежедневието от душата”.
Весела КЪНЧЕВА,
сн. личен архив

http://www.dnesbg.com/kultura/videooperatorat-aleksandar-filipov-risuva-kato-mikelandzhelo-i-dali.html