Авраам Руссо - Ты больше не моя (Бг.Превод)

Изложба в Изложбени зали "Рафаел Михайлов" 2021

Early Chants of the Bulgarian Orthodox Church

Проклятието „Репин“?

 

Paranormalnews.ru Картините на великия руски художник Иля Ефимович Репин (24 юли 1844 г. – 29 септември 1930 г.) се смятат за магически и загадъчни. Някои вярват, че художникът е бил екстрасенс и е натоварвал творбите си с безпрецедентна сила. Неговата легендарна картина „Иван Грозни и неговият син Иван“ има лоша слава. Собственикът й – филантропът Третяков, припомня как е преминало нейното представяне: „Хората плачеха, падаха в несвяст, търкаляха се по земята“. Най-накрая, в един ужасен ден, младият иконописец Абрам Балашов се втурва към картината с нож и разрязва платното. Вандалът бил вързан и отведен в психиатрична болница, но това не спасило пазача на галерията. Виждайки какво се е случило, той изпаднал в лудост, избягал от галерията и се хвърлил под влака. Платното било възстановено, но странните съвпадения продължили. След изрисуването на картината нещастията спохождат и самия художник: дясната му ръка изсъхва, а моделите, които са позирали за картината, са настигнати от ужасна съдба. Художникът Мясоедов, който е позирал за образа на царя, скоро в пристъп на гняв едва не убил малкия си син, който се казвал също Иван. Трагедията се отразила и на модела, който художникът е нарисувал като убития принц. Писателят Всеволод Гаршин, автор на много прекрасни приказки, включително и „Жаби – пътешественици“, изпаднал в тежка депресия и по време на една от атаките скочил от четвъртия етаж по стълбите. Пребил се е и пет дни по-късно предал богу дух в ужасна агония в болница на Червения кръст. Когато се спрял на него, Репин отбелязал: „В лицето на Гаршин аз видях обреченост: той имаше лицето на човек, който е обречен да умре“. С течение на времето лошите свойства на картината изчезват. Но мистичните свойства се появявали и в други произведения на Репин - например случилото се с един от най-известните му портрети, „Портрет на Мусоргски“, който той нарисувал малко преди смъртта на композитора. Ето какво пише писателят Корней Чуковски: „В портретите му се таеше зловеща сила: като че ли почти всеки, когото рисува, умира в следващите дни. Нарисува Мусоргски - Мусоргски веднага умря. Нарисува Писемски – Писемски умря. И точно когато поиска да нарисува портрет на Тютчев за Третяков, Тютчев се разболя през същия месец и скоро умря… Нарисува Столипин в Министерството на вътрешните работи и… веднага щом Репин завърши портрета, Столипин отиде в Киев, където на мига беше застрелян. „Бурлаци край Волга“ е световноизвестна картина на Репин, която Достоевски нарича „триумф на истината в изкуството“. Според слуховете, яките мъже, които позирали на Репин за платното, също преждевременно напуснали този свят. Монументалното платно „Тържественото заседание на Държавния съвет“ е поръчано на Репин от правителството. И очевидно – безразсъдно. Не става въпрос за качеството на картината: Репин се е справил прекрасно със задачата. Художникът успява да постави шейсет фигури на огромно платно, без да засегне ничие достойнство, като не дава предпочитание на никого, дори на председателстващия император Николай II. Но съдбата, съпътстваща картините на художника, не отстъпва. Картината е завършена до края на 1903 г. И през 1905 г. избухва първата руска революция, по време на която главите на някои от изобразените на платното служители падат. Някои загубват длъжности и титли, други загубват живота си: министър В. К. Плеве и великият херцог Сергей Александрович, бивш генерал-губернатор на Москва, са убити от терористи. За щастие, не всички загиват. Оцеляват онези, които не са били нарисувани от Репин. Известно е, че неговите ученици са помогнали при създаването на платното: фигурите от дясната страна, според скиците на Репин, са рисувани от Борис Кустодиев, а вляво – от Иван Куликов. Длъжностните лица, живописани от учениците му, се спасяват от ужасната съдба на останалите. Превод: М. Веселинова Б. Пр. Не се стресирайте. Зловещо е, но не чак дотам.Все пак паранормално е, не е нормално. Талантливият художник Иля Репин е нарисувал стотици картини, изложени в много музеи по света. Тези факти се отнасят само за няколко от тях, наистина емблематични, но и затова точно те са коментирани в стил „черен пиар”. В която и част на столетието да е, може би върши работа.

Santa Lamanca Timelapse Oilpainting

Adolf Hitler - The Artist

 

Кой би повярвал, че диктаторът, съсипал половината свят е бил добър художник...

3 ЦВЕТА ЗОН В ЛИЦЕ Бен Лустенхауэр

Има хора...

Има хора, които усещат силно привличане помежду си, но въпреки това връзка не се получава. Има хора, които припокриват вижданията си за живота, света, усещанията си и въпреки това връзка не се получава. Има срещи, при които усещаш дишането на другия сякаш е част от твоето собствено. Усещаш ударите на сърцето на другия, сякаш бие в теб. Има копнежи и желания, които остават неосъществени. Понякога от страх, понякога от прекомерно его. Има хора, които събличат душата си пред теб. И хора, които карат твоята да пулсира - без докосване, без дума, без дъх. От самото присъствие на другия кожата ти настръхва. Има хора, които имат влияние помежду си. Наречете го химия. Наречете ги сродни души. Наречете ги както пожелаете. Но има връзки между такива хора, които никога не се осъществяват и някъде в пространството е писано да се разминат.

Не правете грешката да си мислите, че е съдбата. Не обвинявайте нея. Всички ние променяме тази така невъзпитана дама с изборите, които правим всеки ден. Тя просто ни слуша. Има хора, които макар да са създадени да се срещнат, поемат в различни посоки. Не заради карма, а заради личен избор. Защото усещането, което носят един на друг е толкова силно, че се страхуват да продължат. И спират. На някой ред в чата. На първата чаша вино. На първата среща. Такива разминавания горчат дълго. И колко глупави трябва да сме хората, след като тази неблагодарница съдбата, която непрекъснато обвиняваме, ни навира право в лицето сродната ни душа, а ние я захвърляме. Отбягваме нещо, което имаме, а други прекарват цял живот в търсенето й.

Хората се страхуват от душите си. Във време, в което сме свикнали да се предлагат тела на безценица е много по-лесно да поискаш тялото на другия. Така нямаш отговорност към този човек. Тази нощ разполагаш с една плът, без чувства.
Душата е друго. Душата изпитва емоции. Тя тъгува, тя е щастлива, капризна. Иска друг вид ласка и внимание, които малцина имат време да й дадат. Превърнали сме се в първобитни, саможивлеци. Очакваме любов, а бягаме от нея. Знаем как да отключим животинското, но не и човешкото. Не се срамуваме да търсим секс, но се срамуваме да търсим любов. Колко жалко...
А сме родени за толкова повече. И можем толкова повече. А ние се задоволяваме с толкова малко. Наистина ... колко жалко, колко жалко ...

Силвия Крумова

Видеооператорът Александър Филипов рисува като Микеланджело и Дали

Красиви икони, творби като на Микеланджело и Салвадор Дали

 създава в свободното си време видеооператорът Александър Филипов.

 Споделя, че рисуването го увлякло още като ученик, но никога не е

 мислил да става професионален художник, твори за удоволствие.

 В началото правел афиши и комикси. Истински по рисуването го

 запалил неговият приятел Милен Топалов, който сега живее в Лондон.

 Той го въвел в изкуството, споделил с него тайни, които са полезни на

 Филипов и до днес.

Първата си голяма картина видеооператорът създал през 2000 г. Тя била свързана с древната история, която също го увлича много и е посветена на Египет. Нарисувал я върху фазер, отнело му е 8 месеца. Трябва нещо да

 ме грабне, за да започна да го рисувам, категоричен е Сашо. После направил картина, която озаглавил “Пътешественик във времето”. Тя е своеобразен

 разказ за епохите, през които е преминал човекът. Историята започва от Атлантида и завършва в наши дни.

 Сашо нарисувал и император Октавиан,

 защото му било интересно да направи нещо в гръцки стил. За да усъвършенства рисунъка си, Сашо започнал да прави ескизи, те му помогнали да се

 усъвършенства.

Първата икона, която видеооператорът направил, била на св. Теодор Стратилат, копие на керамичната икона, изработена през Х век в Патлейнския манастир край Велики Преслав. После дошли и останалите икони. Започнал да ги рисува по свой метод.За разлика от много иконописци, които рисуват директно върху дърво, Филипов прави своите изображения върху платно на дъска. Другото,което отличава Сашо от останалите майстори на икони, които рисуват с темпера, е, че той ги рисува с маслени бои. Те придават на образа по-голяма дълбочина и наситеност, а темперната боя го прави по-постно, споделя самоукият художник,който до сега е направил 8 икони.

 Най-голямо предизвикателство за него като

 творец е направата на последната икона с образа на св. Александър Невски. Решил да се опита да пресъздаде образа на великия княз на Владимиро-Суздалското княжество, смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, защото в нея има много детайли, които са предизвикателство за него като творец. Сложността и детайлите ме  провокират, в тях е майсторството. Колкото е по-трудно, толкова ми е

 по-интересно, обяснява той. Иконите Филипов прави по снимки от интернет. Произведенията му отговарят на всички църковни канони. Но уточнява, че не ги прерисува едно към едно, защото иска да се усеща неговият отпечатък върху работата. Филипов иска да направи още 2-3 сложни икони, една от тях най-вероятно ще бъде на българския владетел Борис I. Обмисля да изографиса още светите равноапостоли Константин и Елена, които са изключително величествени в своите владетелски одежди. Такива творби се работят бавно. Повечето художници обичат да рисуват бързо, защото целта им е да продават, а не да създават изкуство. На мен наслада ми носи самата работа. Аз за това и трудно приемам поръчки, защото тогава трябва да се съобразявам със срокове, което не ми допада.

 Аз се опитвам да разбера как навремето са рисували гениите на Ренесанса, разкрива Филипов. Той допълва още, че когато се рисува бавно, картината има по-голяма трайност. Важно е да се изчака колкото е необходимо всеки пласт боя да изсъхне и едва след това да се нанесе следващият.

Александър Филипов не спира да експериментира и да провокира себе си. Сюрреализмът е направлението в изобразителното изкуство, което му носи най-голяма наслада. Причината е, че когато прави една такава картина, не трябва да пресъздаде нещо, което вижда, а това, което е в него – чувства, сънища, емоции. Има много повече послания, но и провокация в една такава творба. Искам да накарам хората да мислят, а не само да бъдат обикновени регистратори на това, което виждат, споделя той. До сега е направил една такава картина, която е нарекъл “Его и същност”. В нея пресъздава егото и същността с образи. В центъра е поставил символа “ин и ян”. Това всъщност е центърът, който ни липсва, а когато нямаме център, се лашкаме цял живот като махалото на Фуко от едната крайност към другата, докато намерим себе си. Само когато постигнем този баланс, можем да бъдем в мир със себе си, споделя Александър. Това е и причината да иска

 да се развива в областта на сюрреализма.

Последната творба на Филипов е намигване към себе си, но и към другите. На нея е изобразил себе си, но не в съвременни дрехи, а е облечен в такива от времето на Ренесанса, който харесва много. С одеждите му помогнали от великотърновския театър, снимал се и започнал да си прави автопортрет. Отнело му около три месеца, за да се нарисува. Не, че е сложно, но трябва

да чакаш. Иначе се получава разливане на боите, при което детайлите и сенките не могат да се получат, пояснява той. Следващата си картина Филипов мисли да посвети на Африка. Ще покаже колорита на континента в пълния му блясък с неговите темпераментни жители и омайваща природа. Самата картина ще бъде дълга и тясна.

Когато питаш какво е рисуването за него, видеооператорът веднага цитира

 любимия си Пикасо, който навремето е дал най-точния отговор на този въпрос – “Изкуството измива праха на ежедневието от душата”.
Весела КЪНЧЕВА,
сн. личен архив

http://www.dnesbg.com/kultura/videooperatorat-aleksandar-filipov-risuva-kato-mikelandzhelo-i-dali.html

Готови ли сме за любовта?!...

Човек, който иска да вземе от вас, той не се интересува от вас. Може да се интересува донякъде, но само дотолкова, доколкото това го устройва него лично. Не сте важен вие като човек, като личност, не са важни вашите преживявания, мечти, начин на мислене...не е важно как се чувствате вие с него, а как се чувства той с вас. На него не му пречи, че вие възприемате нещата по съвсем друг начин, че имате твърде малко допирни точки, че за повечето неща бихте спорили, ако започнете да ги обсъждате...Важното е той да има убежище от самотата си. Да живееш сам е тежко, но да живееш с човек, с когото нямаш нищо общо, освен формално физическо присъствие, е още по- тежко...Така че помислете, преди да започнете да търсите! Какво всъщност търсите? Искате да дадете или да вземете?
Ако искате да вземете, кошничката ви ще остане празна. Никой не може да ви даде това, което сами отказвате на себе си. Човек търси, когато животът му е празен и не чувства любовта в себе си, любовта към всяко едно нещо...Такива повърхностни отношения водят до застой, спират развитието ви и един ден ще се почувствате разочаровани и предадени. Предадени от себе си, защото всеки сам взема решенията в живота си и пред себе си отговаря...
Когато един човек иска да даде, веднага си личи! По отношението, по интереса към вас, по търпението, съобразяването, по желанието да не наруши спокойствието ви, по желанието да направи деня ви по- хубав, а не по- лош...по уважението и самоуважението, които проявява...Той търси допирните точки, общите теми за разговор, намира начин да ви покаже отношението и заинтересоваността си...не бърза да изтъкне своето мнение, а може да ви изслуша спокойно и дори нищо да не каже...
Любовта е не единият да дава, а другият да взема, любовта е взаимно даване, отдаване един на друг. И тя е възможна между зрели хора, които могат да си говорят напълно открито, без притеснения, и които няма да се инатят, ако се окаже, че пътищата им вървят в различни посоки...
Така че на първо място, преди да започнете да създавате нови отношения, помислете си дали искате да вземете или да дадете. Хубаво е да сте наясно със себе си преди всяка връзка, за да можете да я изживеете осъзнато и ако тя приключи, да си тръгнете пълни и доволни от себе си...Ако не приключи, чудесно, значи сте си намерили точния човек! Но това може да разберете и предварително, ако чувате сърцето си и не отхвърляте разума! Кой има все още излишни емоции и време за връзки, които скоро ще свършат?! Нима толкова малко ценим себе си и другите, че да се лъжем взаимно?!
В самото изживяване на любовта няма място за сметки и равносметки, те се правят предварително! Събуди ли се сърцето, нямате контрол вече върху това, което се случва! Затова нека сърцето бъде чисто, преди да го отдадете на някого! И нека този някой е показал по всякакъв начин, че го иска и е готов за любовта...
Любовта не може да се планира, да се контролира, но ние трябва да сме готови да ни се случи...
Добро начало за любовта са честните и искрени отношения, а пък после- каквото се случи...

Веселина Иванова

Art Oil painting pretty girl portrait on canvas

Леонардо да Винчи рисувал три пъти "Дамата с хермелина"

Френски учен откри, че прочутата картина на Леонардо да Винчи "Дамата с хермелина" има три версии. Досега се смяташе, че 500-годишната творба винаги е включвала животното. Инженер Паскал Кот установил, че художникът е нарисувал един портрет без хермелина и два с различни версии на кожата, съобщава Би Би Си.
"Дамата с хермелина" е портрет на Сесилия Галерани, млада жена в милански съд, която била любовница на Людовико Сфорца, херцог на Милано. Инженер Паскал Кот анализирал в продължение на три години картината, използвайки технология за отразяване на светлината. 
Експерти по творчеството на Да Винчи определиха новото откритие като "вълнуващо" и заявиха, че то повдига нови въпроси за историята на творбата. Смята се, че картината е била нарисувана между 1489 и 1490. Херцогът Людовико Сфорца е основен покровител на Леонардо през 18-те си години в града и е бил наричан Белия хермелин.
Кот, който е съосновател на компанията Lumiere Technology в Париж, създал нова техника, наречена метод за разширяване на слоя (LAM). Ученият работи като прожектира поредици от интензивна светлина върху картината. След това камера измерва отразяването на светлината и от тези измервания Кот успява да анализира и реконструира това, което се случва между слоевете на боята.
След откритието възникнаха нови теории за известния портрет, включително предположението, че художникът е въвел хермелина в картината като символ на любовника на Сесилия Галерани, след което е подсилил присъствието на животното, за да поласкае покровителя си. Според друга теория Галерани помолила художника да добави животното в картината, така че миланският съд да разбере за връзката й с херцога.
"LAM техниката ни дава възможност да обелим картината като лук, премествайки повърхността, за да видим какво става вътре и зад отделните слоеве на боята. Открихме, че Леонардо винаги променя мнението си. Това е човек, който се колебае – той изтрива неща, добавя други, променя решението си отново и отново", разказва Кот.
Картината принадлежи на фондация "Чарториски" и обикновено е изложена в Националния музей в Краков, Полша. В момента тя е окачена в близкия дворец Вавел, докато тече ремонтът на музея. /Би Би Си/

Големите в живописта рушат правилата

Големите в живописта рушат правилата: Бойко Колев е роден през 1968 г. в София. Той е един от малкото български художници, които работят в областта на хиперреализма. Авторът е известен и като майстор в изработката ...

Painting Hair by Thomas Baker

Four ways of beginning a portrait by Ben Lustenhouwer

How to Draw a Pretty Face with Pencil

ПАБЛО ПИКАСО: 40 ВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

Аз не търся, аз намирам.

*

Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

*

Всички се опитват да разберат живописта.Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?

*

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

*

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

*

Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.

*

Вкусът – това е враг на творчеството.

*

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

*

Когато нямам повече синьо, слагам червено.

*

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

*

Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.

*

Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.

*

Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.

*

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

*

Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

*

Ако искаш да запазиш прашеца по крилцата на пеперудата – не се докосвай до тях.

*

Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.

*

Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.

*

С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.

*

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

*

Не мога да търпя хора, които говорят за прекрасното. Какво е прекрасното? Трябва да се говори за проблемите в живописта!

*

За да рисуваш, ти трябва да затвориш очи и да пееш.

*

Искам да живея като беден човек с пари.

*

Няма нищо по-лошо от великолепно начало.

*

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

*

И сред хората копията са повече от оригиналите.

*

Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.

*

Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите!

*

Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.

*

Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

*

Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.

*

Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.

*

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

*

Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието.

*

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

*

Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?

*

Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.

*

Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.

*

Дайте ми музей, и аз ще го запълня.

*

Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?

Веднъж Тициан видял един от най-талантливите си ученици с отчаяна физиономия и го попитал защо е оклюмал.
- Чувствам се ужасно, мисля си, че съм некадърен като художник, и че просто съм си сбъркал професията. 
- Тези мисли колко често те връхлитат?
- Ами два или три пъти в годината.
- Идиот - отвърнал Тициан, - ти си един щастлив идиот... само два-три пъти в годината! А аз мисля така за себе си най-малко по пет-шест пъти - всеки ден!

1948 г. Художествената академия. По коридора има окачени картини на абсолвенти - дипломните им работи. Студентите очакват " присъдите" от проф. Илия Бешков. Той минава от картина на картина. Гледа мълчаливо. Не коментира нищо. Само от време на време приближава някоя картина съвсем близо и лекичко духва в нея, като в заскрежено стъкло : Ху-у-у-у... Един, втори, трети път. Всички мълчат, но един от студентите не издържа и пита: 
- Професоре, защо духате?
- Защо ли? - маестрото посочва една от картините и казва:
- Погледнете хубаво! Вижте тази картина, дето духнах! Композиция има ли? - Има! Перспектива има ли? - Има! Сюжет има ли? - Има! Колорит има ли? -Има. Да... всичко си има...ама душа няма! Затова им духам, поне малко душа да им дам! 

Как да срещнем другия? Лечителната сила на емпатията, безусловното приемане и автентичното присъствие

“Емпатията означава временно да живееш друг живот, деликатно да пребиваваш в живота на другия без да го оценяваш или осъждаш”

Живеем във време, в което имаме на разположение много комуникационни канали, а все по-често се чувстваме самотни, неразбрани и нечути. Неслучени. В срещата с другите.

Как да бъдем по-способни да се свързваме с другите? Отговор на този въпрос ни дава един от най-влиятелните психолози на нашето време – Карл Роджърс. (1902-1987) .Той е създател на един от най-ефективните и до днес  подходи в психотерапевтичното пространство – клиентоцентрираната терапия.

Нека се потопим за малко в неговия свят и да се опитаме да чуем в тишината на мислите си някои от отговорите, които той ни дава. Кълбото на три нишки опасва света на Карл Роджърс и те са емпатията, безусловното позитивно приемане на другия и автентичността в присъствието.

Емпатията е душата на личностно-центрирания подход на Карл Роджърс. Способността за емпатично взаимодействиие прави междуличностните отношения цветни и споделени.  Прояви на емпатия  наблюдаваме още в ранните етапи на човешкото развитие. Поведението на новороденото, което заплаква в отговор на силния плач на друго новородено от съседно креватче в родилния дом, са едни  от първите видове на емпатийно реагиране. Тогато детето всъщност още не е способно да отдиференцира своето емоционално състояние от това на друг човек.  Способността за емпатия може да лекува и най-наранената човешка душа :“Емпатията е целителна сама по себе си. Тя е едно от най-мощните терапевтични средства, което освобождава, утвърждава и връща усещането за принадлежност към човешкия род, дори у най-изплашените клиенти.”.

Какво означава да бъдеш емпатичен спрямо друго човешко същество е един от въпросите, които вълнуват Роджерс по време на целия му живот? То е като на момент да се откажеш. От собствената си идентичност и да си позволиш да се гмурнеш в света на другия.

“Да си в състояние на емпатия означава да възприемаш вътрешния вят на другия точно със запазване на емоционалните и смисловите отенъци. Като че ли ставаш този друг, но без да губиш усещането “като че ли”. Усещаш радостта или болката на другия, така както той ги усеща.. “ ( Rogers, 1975).

Какви са механизмите чрез които можем да покажем емпатия на другия, така, че той да се почувства приет? И не на последно място чут. Защото все по-често  оставаме “загубени в превода”, сякаш крещим срещу вятъра и думите се връщат обратно при нас недокоснати. Роджърс ни дава безценни съвети за това как да се опитваме да слушаме другия. Силата на перифразата.  И не само. “Слушайте емпатично и отразявайте казаното, поставете се в ролята на огледало. Какво прави огледалото? То не осъжда. То не дава съвети. То просто отразява. Процесът на отразяване е лесно усвоим, просто трябва да повторим със собствени думи това, което другият казва и чувства. Фрази за отразяване, които можем да използваме, когато практикуваме емпатично слушане: «Доколкото разбирам, ти чувстваш, че….»; «Виждам, че ти се чувстваш….»; «Значи, това което ми казваш, е ….» ; «Това, което разбрах, е …..» и т.н.”

Освен да чуваме другия, ако искаме да го срещнем много важно  е умението да го  следваме емпатично. Да го следваме по течението в мислите и чувствата му без  страх, че ще се изгубим в него.

“Най – многото, което можем да дадем на другия човек( не най-малкото, а най-многото) , е желанието да бъдем с него, в неговите чувства, като отделна и неповторима личност(Rogers, 1980).

Безусловното позитивно приемане е втората водеща нишка в света на Карл Роджърс. Можем да го осмислим през двата ключови елемента -“ безусловно” или приемане на човека без условия и даване на оценки и “позитивно приемане” или отношения на зачитане и уважение.

Толкова често в нас ехтят думите на дадени отдавна оценки , които и до сега задръстват несъзнаваните потоци в душите ни. Ти си…….и хилядите изброявания, които носим в ядрото на собстената си идентичност и досега.

“Аз не вярвам, че външната оценка е част от помагащите отношения”

Затова бих искал да създам отношения, в които аз даже вътрешно никога да не оценявам другия човек “( Rogers,1961).

Как да приемаме безусловно друго човешко създание. Не е ли майката единствената фигура, която е способна да ни даде това?

Роджърс осмисля безусловното приемане като зачитане или признаване на възможността на другия да бъде различен, дори тогава, когато това не ни харесва.  И даже мъничко ни плаши различието? И често се опитваме да го подчиним :

“В действителност всеки човек е като отделен остров и той може да построи мост към другите, ако преди всичко бъде себе си, ако му позволим да бъде себе си”( Rogers, 1961).

Чрез безусловното приемане можем да се върнем към себе си. Като след дълго пътуване, да се  почувстваме отново споделени и приети. Както някога в прегръдките на мама. Човек е хиляди неща, които чакат да бъдат разкрити. Трябва само да му дадем правото да бъде безкраен в нас. Без да го затваряме в надписани кутийки със старателно изрязани етикети.

„Когато усетя, че ме приемаш напълно, тогава — и само тогава — мога да ти покажа най-нежното си аз  , най-крехкото си аз, най-любовното си аз и най-вече — само тогава — мога да ти покажа най-уязвимото си аз “

Автентичното присъствие е  последната нишка в света на Роджърс която ще проследим заедно.Да присъстваш автентично е в теб да има съответствие между преживяното и осъзнатото и между осъзнаваното и изрязяваното и  комуникираното Да бъдеш безкрайно искрен при срещата. Автентичното присъствие помага на клиента да се довери на консултанта и на процеса. Важно е клиентът да е сигурен, че консултантът няма за цел да го манипулира и така може да е свободен в споделянето си.

Да срещнеш другия. Да му позволиш да бъде. Да го чуеш . Да го приемеш  различен. И така да го утвърдиш като уникално човешко създание.

Един проект на  който си заслужава да дадем шанс. Ще завърша нашето кратко пътешествие с думите на Роджърс, които някога ме вдъхновиха да уча психология:

“Като че ли моята вътрешна душа, е излязла навън и е докоснала душата на другия. Отношенията ни надхвърлят това, което е всеки един от нас представлява по отделно и стават част от нещо по-голямо. Поражда се дълбинно израстване, изцеление и енергия”