Early Chants of the Bulgarian Orthodox Church

Проклятието „Репин“?

 

Paranormalnews.ru Картините на великия руски художник Иля Ефимович Репин (24 юли 1844 г. – 29 септември 1930 г.) се смятат за магически и загадъчни. Някои вярват, че художникът е бил екстрасенс и е натоварвал творбите си с безпрецедентна сила. Неговата легендарна картина „Иван Грозни и неговият син Иван“ има лоша слава. Собственикът й – филантропът Третяков, припомня как е преминало нейното представяне: „Хората плачеха, падаха в несвяст, търкаляха се по земята“. Най-накрая, в един ужасен ден, младият иконописец Абрам Балашов се втурва към картината с нож и разрязва платното. Вандалът бил вързан и отведен в психиатрична болница, но това не спасило пазача на галерията. Виждайки какво се е случило, той изпаднал в лудост, избягал от галерията и се хвърлил под влака. Платното било възстановено, но странните съвпадения продължили. След изрисуването на картината нещастията спохождат и самия художник: дясната му ръка изсъхва, а моделите, които са позирали за картината, са настигнати от ужасна съдба. Художникът Мясоедов, който е позирал за образа на царя, скоро в пристъп на гняв едва не убил малкия си син, който се казвал също Иван. Трагедията се отразила и на модела, който художникът е нарисувал като убития принц. Писателят Всеволод Гаршин, автор на много прекрасни приказки, включително и „Жаби – пътешественици“, изпаднал в тежка депресия и по време на една от атаките скочил от четвъртия етаж по стълбите. Пребил се е и пет дни по-късно предал богу дух в ужасна агония в болница на Червения кръст. Когато се спрял на него, Репин отбелязал: „В лицето на Гаршин аз видях обреченост: той имаше лицето на човек, който е обречен да умре“. С течение на времето лошите свойства на картината изчезват. Но мистичните свойства се появявали и в други произведения на Репин - например случилото се с един от най-известните му портрети, „Портрет на Мусоргски“, който той нарисувал малко преди смъртта на композитора. Ето какво пише писателят Корней Чуковски: „В портретите му се таеше зловеща сила: като че ли почти всеки, когото рисува, умира в следващите дни. Нарисува Мусоргски - Мусоргски веднага умря. Нарисува Писемски – Писемски умря. И точно когато поиска да нарисува портрет на Тютчев за Третяков, Тютчев се разболя през същия месец и скоро умря… Нарисува Столипин в Министерството на вътрешните работи и… веднага щом Репин завърши портрета, Столипин отиде в Киев, където на мига беше застрелян. „Бурлаци край Волга“ е световноизвестна картина на Репин, която Достоевски нарича „триумф на истината в изкуството“. Според слуховете, яките мъже, които позирали на Репин за платното, също преждевременно напуснали този свят. Монументалното платно „Тържественото заседание на Държавния съвет“ е поръчано на Репин от правителството. И очевидно – безразсъдно. Не става въпрос за качеството на картината: Репин се е справил прекрасно със задачата. Художникът успява да постави шейсет фигури на огромно платно, без да засегне ничие достойнство, като не дава предпочитание на никого, дори на председателстващия император Николай II. Но съдбата, съпътстваща картините на художника, не отстъпва. Картината е завършена до края на 1903 г. И през 1905 г. избухва първата руска революция, по време на която главите на някои от изобразените на платното служители падат. Някои загубват длъжности и титли, други загубват живота си: министър В. К. Плеве и великият херцог Сергей Александрович, бивш генерал-губернатор на Москва, са убити от терористи. За щастие, не всички загиват. Оцеляват онези, които не са били нарисувани от Репин. Известно е, че неговите ученици са помогнали при създаването на платното: фигурите от дясната страна, според скиците на Репин, са рисувани от Борис Кустодиев, а вляво – от Иван Куликов. Длъжностните лица, живописани от учениците му, се спасяват от ужасната съдба на останалите. Превод: М. Веселинова Б. Пр. Не се стресирайте. Зловещо е, но не чак дотам.Все пак паранормално е, не е нормално. Талантливият художник Иля Репин е нарисувал стотици картини, изложени в много музеи по света. Тези факти се отнасят само за няколко от тях, наистина емблематични, но и затова точно те са коментирани в стил „черен пиар”. В която и част на столетието да е, може би върши работа.

Santa Lamanca Timelapse Oilpainting

Adolf Hitler - The Artist

 

Кой би повярвал, че диктаторът, съсипал половината свят е бил добър художник...

3 ЦВЕТА ЗОН В ЛИЦЕ Бен Лустенхауэр

Има хора...

Има хора, които усещат силно привличане помежду си, но въпреки това връзка не се получава. Има хора, които припокриват вижданията си за живота, света, усещанията си и въпреки това връзка не се получава. Има срещи, при които усещаш дишането на другия сякаш е част от твоето собствено. Усещаш ударите на сърцето на другия, сякаш бие в теб. Има копнежи и желания, които остават неосъществени. Понякога от страх, понякога от прекомерно его. Има хора, които събличат душата си пред теб. И хора, които карат твоята да пулсира - без докосване, без дума, без дъх. От самото присъствие на другия кожата ти настръхва. Има хора, които имат влияние помежду си. Наречете го химия. Наречете ги сродни души. Наречете ги както пожелаете. Но има връзки между такива хора, които никога не се осъществяват и някъде в пространството е писано да се разминат.

Не правете грешката да си мислите, че е съдбата. Не обвинявайте нея. Всички ние променяме тази така невъзпитана дама с изборите, които правим всеки ден. Тя просто ни слуша. Има хора, които макар да са създадени да се срещнат, поемат в различни посоки. Не заради карма, а заради личен избор. Защото усещането, което носят един на друг е толкова силно, че се страхуват да продължат. И спират. На някой ред в чата. На първата чаша вино. На първата среща. Такива разминавания горчат дълго. И колко глупави трябва да сме хората, след като тази неблагодарница съдбата, която непрекъснато обвиняваме, ни навира право в лицето сродната ни душа, а ние я захвърляме. Отбягваме нещо, което имаме, а други прекарват цял живот в търсенето й.

Хората се страхуват от душите си. Във време, в което сме свикнали да се предлагат тела на безценица е много по-лесно да поискаш тялото на другия. Така нямаш отговорност към този човек. Тази нощ разполагаш с една плът, без чувства.
Душата е друго. Душата изпитва емоции. Тя тъгува, тя е щастлива, капризна. Иска друг вид ласка и внимание, които малцина имат време да й дадат. Превърнали сме се в първобитни, саможивлеци. Очакваме любов, а бягаме от нея. Знаем как да отключим животинското, но не и човешкото. Не се срамуваме да търсим секс, но се срамуваме да търсим любов. Колко жалко...
А сме родени за толкова повече. И можем толкова повече. А ние се задоволяваме с толкова малко. Наистина ... колко жалко, колко жалко ...

Силвия Крумова

Видеооператорът Александър Филипов рисува като Микеланджело и Дали

Красиви икони, творби като на Микеланджело и Салвадор Дали

 създава в свободното си време видеооператорът Александър Филипов.

 Споделя, че рисуването го увлякло още като ученик, но никога не е

 мислил да става професионален художник, твори за удоволствие.

 В началото правел афиши и комикси. Истински по рисуването го

 запалил неговият приятел Милен Топалов, който сега живее в Лондон.

 Той го въвел в изкуството, споделил с него тайни, които са полезни на

 Филипов и до днес.

Първата си голяма картина видеооператорът създал през 2000 г. Тя била свързана с древната история, която също го увлича много и е посветена на Египет. Нарисувал я върху фазер, отнело му е 8 месеца. Трябва нещо да

 ме грабне, за да започна да го рисувам, категоричен е Сашо. После направил картина, която озаглавил “Пътешественик във времето”. Тя е своеобразен

 разказ за епохите, през които е преминал човекът. Историята започва от Атлантида и завършва в наши дни.

 Сашо нарисувал и император Октавиан,

 защото му било интересно да направи нещо в гръцки стил. За да усъвършенства рисунъка си, Сашо започнал да прави ескизи, те му помогнали да се

 усъвършенства.

Първата икона, която видеооператорът направил, била на св. Теодор Стратилат, копие на керамичната икона, изработена през Х век в Патлейнския манастир край Велики Преслав. После дошли и останалите икони. Започнал да ги рисува по свой метод.За разлика от много иконописци, които рисуват директно върху дърво, Филипов прави своите изображения върху платно на дъска. Другото,което отличава Сашо от останалите майстори на икони, които рисуват с темпера, е, че той ги рисува с маслени бои. Те придават на образа по-голяма дълбочина и наситеност, а темперната боя го прави по-постно, споделя самоукият художник,който до сега е направил 8 икони.

 Най-голямо предизвикателство за него като

 творец е направата на последната икона с образа на св. Александър Невски. Решил да се опита да пресъздаде образа на великия княз на Владимиро-Суздалското княжество, смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, защото в нея има много детайли, които са предизвикателство за него като творец. Сложността и детайлите ме  провокират, в тях е майсторството. Колкото е по-трудно, толкова ми е

 по-интересно, обяснява той. Иконите Филипов прави по снимки от интернет. Произведенията му отговарят на всички църковни канони. Но уточнява, че не ги прерисува едно към едно, защото иска да се усеща неговият отпечатък върху работата. Филипов иска да направи още 2-3 сложни икони, една от тях най-вероятно ще бъде на българския владетел Борис I. Обмисля да изографиса още светите равноапостоли Константин и Елена, които са изключително величествени в своите владетелски одежди. Такива творби се работят бавно. Повечето художници обичат да рисуват бързо, защото целта им е да продават, а не да създават изкуство. На мен наслада ми носи самата работа. Аз за това и трудно приемам поръчки, защото тогава трябва да се съобразявам със срокове, което не ми допада.

 Аз се опитвам да разбера как навремето са рисували гениите на Ренесанса, разкрива Филипов. Той допълва още, че когато се рисува бавно, картината има по-голяма трайност. Важно е да се изчака колкото е необходимо всеки пласт боя да изсъхне и едва след това да се нанесе следващият.

Александър Филипов не спира да експериментира и да провокира себе си. Сюрреализмът е направлението в изобразителното изкуство, което му носи най-голяма наслада. Причината е, че когато прави една такава картина, не трябва да пресъздаде нещо, което вижда, а това, което е в него – чувства, сънища, емоции. Има много повече послания, но и провокация в една такава творба. Искам да накарам хората да мислят, а не само да бъдат обикновени регистратори на това, което виждат, споделя той. До сега е направил една такава картина, която е нарекъл “Его и същност”. В нея пресъздава егото и същността с образи. В центъра е поставил символа “ин и ян”. Това всъщност е центърът, който ни липсва, а когато нямаме център, се лашкаме цял живот като махалото на Фуко от едната крайност към другата, докато намерим себе си. Само когато постигнем този баланс, можем да бъдем в мир със себе си, споделя Александър. Това е и причината да иска

 да се развива в областта на сюрреализма.

Последната творба на Филипов е намигване към себе си, но и към другите. На нея е изобразил себе си, но не в съвременни дрехи, а е облечен в такива от времето на Ренесанса, който харесва много. С одеждите му помогнали от великотърновския театър, снимал се и започнал да си прави автопортрет. Отнело му около три месеца, за да се нарисува. Не, че е сложно, но трябва

да чакаш. Иначе се получава разливане на боите, при което детайлите и сенките не могат да се получат, пояснява той. Следващата си картина Филипов мисли да посвети на Африка. Ще покаже колорита на континента в пълния му блясък с неговите темпераментни жители и омайваща природа. Самата картина ще бъде дълга и тясна.

Когато питаш какво е рисуването за него, видеооператорът веднага цитира

 любимия си Пикасо, който навремето е дал най-точния отговор на този въпрос – “Изкуството измива праха на ежедневието от душата”.
Весела КЪНЧЕВА,
сн. личен архив

http://www.dnesbg.com/kultura/videooperatorat-aleksandar-filipov-risuva-kato-mikelandzhelo-i-dali.html