Микеланджело – титанът на Ренесанса

Бедняк или милионер, геният остава еталон

Микеланджело

Светът е събран в едно докосване – на две ръце от „Сътворението на Адам” в Сикстинската капела. Шедьовърът на Микеланджело буди възхищение и днес – с изящните пропорции, одухотворени образи и драматични вълнения.
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони (6 март 1475 г. – 18 февруари 1564 г.) е един от тримата титани на Ренесанса (заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело). Италианският художник, скулптор, поет и архитект е представител на Флорентинската школа. Тази година светът отбелязва 445 години от смъртта му.

Микеланджело е роден на 6 март в Капрезе, малък град в Тоскана, зависим от Флоренция. Той произхожда от благороднически род и е потомък на графиня Матилда Тосканска. Ранните си години прекарва при дойката си и нейния съпруг каменоделец.

Още на 6 г. остава полусирак
умира майка му, оставяйки го с баща му и четирима братя, за които той се грижи цял живот. Едва на 13-годишна възраст Микеланджело постъпва в работилницата на Доменико Гирландайо, а след година чиракуване отива да учи в основаната от Лоренцо Великолепни академия. От 1489 до 1492 г. живее в Палацо Медичи. Оттогава са първите му творби - "Мадоната на стълбите" (1490-1492) и "Битката с кентаврите" (1491-1492).

Давид

След смъртта на Лоренцо Великолепни Микеланджело живее известно време в манастирската болница "Санто Спирито", където подобно на Леонардо изучава анатомията на човешкото тяло чрез дисекции на трупове. Под влияние на проповедника Савонарола, известен със строгите си религиозни поучения, Микеланджело се насочва от антични към християнски сюжети. През 1501 г. художникът приема поръчка от новото републиканско правителство да извае колосалния над 4-метров Давид – символ на независимостта на Флоренция. Още докато статуята е пренасяна на главния площад на Флоренция, има опити за покушение срещу нея, вероятно от

завистливи конкуренти

Доста по-късно след повреда тя е преместена в Галерия „Академия“. През 1504 г. Синьорията във Флоренция поръчва на Микеланджело и на Леонардо да Винчи да изрисуват стените на Камарата на Съвета в Палацо Векио, седалище на флорентинското правителство. Микеланджело работи по картона на Битката при Кашина, а Леонардо - по Битката при Ангиари. Цяла Флоренция се разделя на два лагера. Но нито една от творбите не е завършена.

Сикстинска капела

През 1508 г. Юлий II настоява художникът да изпише тавана на Сикстинската капела. Микеланджело приема назначението, но от самото начало проектът на папата за 12-те апостоли му се струва елементарен. Той го замества със свой проект с

над 300 библейски фигури

И се случва недопустимото - църковен глава позволява собственият му план да бъде променен от художника. Изрисуването на огромния таван (40 х 14 м) отнема години. На най-високата част от потона Микеланджело поставя 9 епизода от Книгата на сътворението - Сътворението на Адам, Адам и Ева в Райската градина, Пиянството на Ной, Потопът.

Пиета

В страничните части са предците на Христос, седемте Пророци и петте Сибили. За да привърши задачата, Микеланджело проектира собствено скеле и рисува легнал по гръб. Един от сонетите му „В рисуване на Сикстинската капела“ описва преживяното.След смъртта на Юлий II през 1513 г. следващите папи Лъв Х и Климент VII предпочитат да държат Микеланджело далеч от Рим и той работи над

гробницата на Медичите

в църквата „Сан Лоренцо“ във Флоренция Там оставя прекрасните скулптурни композиции „Ден и Нощ”, „Утро и Здрач”.
През септември 1534 г. Микеланджело се преселва окончателно в Рим, където остава до края на живота си. Идва времето на голямата фреска на „Страшния съд” в Сикстинската капела. Между двата проекта са минали над 20 г., изпълнени с политически събития и лични скърби. Настроението на "Страшния съд" е мрачно; голият Христос не е образ на утешение, а на разплата. Доста съвременници на художника виждат лицата си на фреската, а църковните власти са възмутени от голотата.
Освен художник Микеланджело е и архитект. През 1537-1539 г. получава поръчка да преустрои върха на Капитолийския хълм в площад. Въпреки че не е завършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. През 1546 г. е назначен за гл. архитект на „Св. Петър“ и проектира нейния купол, замислен от Браманте. Продължава да

пише поезия до последните си дни

и извайва две прочувствени късни Пиети малко преди смъртта си на 89 г. Негова поезия съдържа най-скъпата нова книга - „Микеланджело. Сръчната ръка”, сътворена ръчно през 2008 г. Тя тежи 30 кг, кориците й са от мрамор, а цената – 100 000 евро.
Често зад познати шедьоври хората търсят закодирани символи. Двама бразилски лекари описват в книгата си “Тайното изкуство на Микеланджело”, че са разкрили тайния урок по човешка анатомия, който Микеланджело е зашифровал в Сикстинската капела. Джилсън Барето и Марчело де Оливейра смятат, че прочутият художник е

кодирал знания за анатомията
на човека в 34 от 38-те фрагмента на шедьовъра си. Те са убедени, че стволът на дървото във фреската “Сътворението на Адам” е структура на човешките бронхи, а зеленият чувал на един от фрагментите - човешкото сърце. Това не са първите лекари, видели в Сикстинската капела изображения на човешки органи, посочва Ройтерс. Преди 15 г. Франк Мешбергер обръща внимание, че фигурата на Бог и обкръжилите го ангели в “Сътворението на Адам” напомня на човешкия мозък в разрез.

Мойсей

За живота на художника има различни легенди. Най-популярните са за съперничеството с Леонардо, различната сексуалност и паричното му състояние. Проф. Раб Хатфийлд е убеден, че Микеланджело бил с чудат характер - параноичен, дори непочтен, не искал никой да разбере колко богат е в действителност. През последните години

оплаквал бедняшкото си всекидневие

но според изследванията на Хатфийлд (публикувани в книгата "Богатството на Микеланджело") вследствие на възнагражденията бил събрал значително за времето си състояние, обърнато в недвижима собственост в Рим и Флоренция. Изчислено към днешна дата, то би възлизало на десетки милиона долари. "Микеланджело се опитвал да създаде впечатление, че неговите покровители и клиенти, най-вече папите, са се отнасяли нечестно с него, докато всъщност истината била обратната", разказва Хатфийлд. След 5 века е трудно да се стигне до истината. Може би по-важни от нея са шедьоврите, оставени от гения.