„ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ” – СФЕРИЧЕН МОДЕЛ НА СВЕТА?!

Български прочит на Леонардовата картинна геометрия и нов анализ на сферичната перспектива на прочутата фреска

Вгледайте се внимателно в „Тайната вечеря” на Салвадор Дали(1955г), прочутия испански  художник сюрреалист, който почина неотдавна. Откъде ли се е появил този прозрачен додекаедър над трапезата с апостолите?



Цялата 1495 година Леонардо да Винчи стои безмълвен пред бялата стена в манастира „Санта Мария деле Грацие" - Милано. Времето му за работа тече, неговите противници, неполучили поръчката за фреската, злорадстват дори и пред папата, а художникът привидно нехае. После хваща четката и в края на третата година довършва стенописа. „Тайната вечеря" е рисувана при закрити врати, но в 1498 г. първите зрители изпадналив откровен възторг пред великото творение на Ренесанса. Първоначалният им стрес преминал в удивление - те почувствали, че „влизат" в пространството на картината, че участват в събитието, че нещо ги подтиска и едновременно възвеличава... А Леонардо стоял сред тях, припомняйки си напрегнатите 365 дни в началото, които употребил само за математически изчисления. Петстотин години тази математика на Леонардо остава загадка и много изследователи градят различни хипотези ... За трети или четвърти път гостувам на художника Цветан Цеков-Карандаш. Слушам го внимателно, преодолял съм първоначалното вълнение от тезата му за строежа на „Тайната вечеря" и вече нещо измъчва съзнанието ми. Логичните „начертателни разсъждения" на художника (както сам ги нарича) не могат да ме убедят има ли нужда така детайлно, и то чисто геометрически, да се разглежда един шедьовър... И не е ли по-добре да оставим изкуството да ни въздейства сетивно, отколкото да правим логически съждения и дълги изчисления?

==========================================================================


Преди 45 години студентът от Художествената академия Цветан Цеков слуша лекции по история на изкуството при проф. Николай Райнов. Една фраза на големия изкуствовед ще остане задълго в съзнанието му: „Леонардо не е нарисувал тринайсет души на вечеря, а цялото човечество в тринайсет събирателни образа". От него за пръв път младият художник чува, че „Тайната вечеря" е затворила в себе си и четвъртото измерение - времето!


Как, защо, по какъв начин? Това са въпросите, които дълги години не дават спокойствие на Карандаш.


Докато през 1983 г. в сп.„Отечество" (бр. 10) той за пръв път публикува изследването си „За Хеопсовата пирамида и за второто златно сечение". На базата на начертателни разсъждения върху паметниците на културата от древността Карандаш предполага, че древните архитекти, скулптори и художници освен пропорциите на линейното Златно сечение за постигане на хармония са използвали в творбите си и Второ (квадратно) златно сечение. И в същата статия показва как с помощта на Второто златно сечение може геометрично да се построи Хеопсовата пирамида:


„Най-интересното за нас е, че височината на Хеопсовата пирамида и нейната апотема, взети като страни на два гигантски квадрата или като страни на два гигантски подобни многоъгълника, или като радиуси на две огромни окръжности,ще заграждат повърхнини в златни съотношения. Височината на пирамидата и половината от страната на нейната основа, взети като измерения на подобни фигури, също ще заграждат повърхнини в златни съотношения."

Разшифроването на тези повърхнини в златни съотношения в паметниците от древността дава ключа за геометричния анализ на загадъчната фреска от Милано. Ето какво казва Карандаш:

- В този шедьовър геният на Ренесанса изповядва и възражда философията на древните. Как го постига геометрически? В „Тайната вечеря" откриваме вградени и свещения египетски триъгълник, въз основа на който са построени пирамидите, и Висящите градини във Вавилон, и куба, и додекаедъра - две от петте съвършени геометрични тела на Платон. И всичко това е обхванато в сферично пространство ... Леонардо прави тази сложна конструкция, защото за него живописта е наука. Не случайно дарбата си на художник той е поставял едва на четиринадесето място сред уменията си. Стремежът му в „Тайната вечеря" е чрез всичко, което знае за древността, да изгради сферичен модел на света. Затова след дълги математически изчисления той кодира под багрите цялата планета и нейната атмосфера ... Това не може просто да се разчете, но то действа, то излъчва... Цялата конструкция е загадъчна, особена и човек не може да си обясни защо го привлича, защо го намагнетизира.





""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Картинната геометрия на ”Тайната вечеря”Санта Мария деле Грация,

Милано, 1495 - 1498(1498 г.)

според изчисленията на художника Цветан Цеков - Карандаш

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Искам още подробности.


- Леонардо да Винчи е един от авторите на перспективата като наука. Много от неговите рисунки са направени по законите на ренесансовата перспектива, с която си служим и днес. Но при анализа на фреската от Милано се срещаме с парадокс. На пръв поглед Леонардо е допуснал необясними „грешки"! И с лека ръка повечето изследвачи му „прощават" тези грешки. Така е, защото някои негови картини, като „Мадоната в пещерата", „Тайната 'вечеря" и „Джокондата", станали символ на Високия ренесанс, не са нарисувани по познатата ни перспектива - тази на смаляващите се телеграфни стълбове към хоризонта пред нас. Трите шедьовъра са построени не само от една централна гледна точка, зрителен конус, главен лъч, главна убежна точка и т. н. В тях (особено в „Тайната вечеря") зрителните конуси са много. Както по посока навътре в пространството на картината, така и обратно в посока на зрителя. Ето я сферата!... Така Леонардо осъществява допир с необятното, с космичното, с цялото разбиране за съвършенство, допир с цялата мъдрост на Вселената. Ако в „Тайната вечеря" е казано нещо съществено за бъдещето, то е станало благодарение на здравото облягане на хармонията на древните. Тук Леонардо да Винчи осъществява кристална връзка минало-настояще-бъдеще... А това е четвъртото измерение - времето! За да няма съмнение, искам да подчертая, че всичко видимо и невидимо във фреската се изчислява с астрономическа точност.(Цветан Цеков - Карандаш

в ателието си в проучване на прочутата фреска.

София, 1988 г.)





Златният пергел в ръцете на Карандаш описва минори и мажори - основните съотношения за хармоничност според Златното сечение:


- И най-интересното е, че цялата сферична система на картината се разплита до конец и от компютъра!


Още една разчетена тайна на фреската от Милано буди дълбок размисъл - заложените принципи и на обратната перспектива. Съветският учен академик Борис Раушенбах, специалист по ориентацията на спътниците, твърди, че съществена роля в изчислението на орбитите им се пада на същата тази обратна перспектива. Раушенбах е и изкуствовед и енергия за космическите си занимания черпи от... средновековните руски икони и картините на Сезан.


Гледам додекаедъра, описан на триметровото копие на „Тайната вечеря" в ателието на Карандаш, и се опитвам да си представя как би изглеждал пространственият модел на посланието на Леонардо. Нещо ми напомня ... Ами да! - загадъчния бронзов додекаедър от Сент Париз льо Шател.Ето какво четем за него в книгата на Стефан Никитов „Древните цивилизации - 2": „В Сент Париз льо Шател (Франция) е намерен друг странен предмет, наподобяващ додекаедър. Той е излят от бронз и на всяка негова стена се намира отвор, обграден с гравирани окръжности. Отворите са с различна големина. На всеки връх, където се срещат три стени, се намира по една топка с почти сферична форма. Предназначението на този предмет не е установено със сигурност. Съществуват много хипотези ... Досега са намерени над 50 подобни предмета главно в гало-римските и римско-германските територии. Един подобен додекаедър е открит в Унгария. Според някои археолози това е един символичен сферичен модел на Вселената. Дванадесетте петоъгьлни стени напомнят дванадесетте зодиака и дванадесетте месеца, тридесетте ръба, които очертават стените, умножени по 12, дават числото 360 или дните в годината. Възможно е топките по върховете да символизират звездите."

Възможно е... Но интересното и в двата случая е, че се срещаме с древен сферичен геоцентричен модел на Вселената. Единият – излят от бронз и недатиран, а другият – латентен, скрит под боите на фреската от Възраждането!

ЗАГАДКАТА

Горният чертеж е една от началните фази на сложна конструкция за геометричния проект на „Тайната  вечеря" или т. нар. картон на фреската. Окръжността тук представлява проекция на сфера, в която е вписана златна проекция на додекаедър. Страните на десетоъгьлника са перспективно скъсени ръбове на додекаедъра. Отбелязани са 12 точки, 4 от които са съответни върхове на додекаедъра, 4 са и върхове, и съвпадащи точки със златните сечения на радиуса на сферата, 4 са златни сечения на страни от десетоъгълника.

При съединяване на точките се получава особен правоъгълник в съотношение 1:0,5257311... Според нашата хипотеза това еправоъгълникът на фреската. Съшият правоъгълник се получава много по-просто по няколко начина, един от които вероятно Леонардо е използувал за пренасяне на композицията от картона върху стената. Присъствието на сферата и додекаедъра дава отправни точки за построяване сферичната перспектива на куба, „колоните", „нишите" и гредите; за построяване на фронталната стена с прозорците; за построяване на невидимата част на централния прозорец, невидимата „Златна спирала" в иего и в цялата картина; невидимия равностранен триъгълник, невидимия свещен египетски триъгълник в ръцете на Христос и онова малко, което може да се улови от цялата невидима геометрична драма, затрупана под боите на фреската, оставена магически в бeзкрайно и загадъчно излъчване.



Момчил Попов, „Тайната вечеря - сферичен модел на света”, вестник „Орбита”,

бр.6 (1048) , 1989 г.